Летен ден на Изгрева. След беседа. Опряла съм се на първия прозорец вън от салона. Учителят е на мозайката до чешмата със Зодиака. Имаше чешма със коритце, а пред нея беше направена мозайка и бяха изобразени всички знаци на Зодиака. Цялата чешма беше заобиколена с пейки. Учителят е седнал на пейката, а около Него няколко души. Аз съм по-срамежлива и стоя изправена настрана и слушам. До мене се приближава една жена с побелели коси, 65-70-годишна и пита: "Този ли е брата Дънов?" Посочва с поглед Учителя. "Да, този е. Искате да говорите ли? Идете, идете!" "Но Той е зает." "Нищо, идете!" Жената тръгва натам. Учителят се отделя от групата и се приближава към жената. Свежда глава да я слуша. Казва Му няколко думи, които аз не дочувам, защото съм от страна. Учителят слуша, кима с глава и отговаря. След това жената си тръгва, минава покрай чешмата и си отива. Бе дошла да търси брата Дънов, намери Го, говори с Него и си замина. Тя беше непозната жена за нас. За пръв път я виждахме. Тя си отиде. Тази жена аз никога не я видях да идва повече на Изгрева. Беше дошла да получи нещо от брата Дънов, получи го и си отиде по своята житейска пътека.
