Бях започнала вече да идвам на Изгрева. Бе летен ден. Преди това бях със Стоянка Илиева, разхождахме се пред салона до скованите дървени маси. Срещам Учителя. Поглежда ме някак особено. Очите Му и погледът Му полягат на моите очи. Той е усмихнат, а аз съм в недоумение. Защо ли ме гледа така? И в същия момент от очите Му излиза по един лъч отправени към мене. Обхващат ме. Аз цялата лудея от радост. Казвам си: Той знае, че изпраща лъч от светлина към мен. По-късно чух да казва на беседа: "Човешката душа е лъч от Божествената Душа". Тогава разбрах какво представляваха тези лъчи, те бяха лъчи изпратени от Божественото слънце.
