Сестра Наталия Чакова ми разказа един път следното: по време на евакуацията, когато Учителят е живеел в Мърчаево, през лятото на 1944 г., тя е била на Изгрева във ваканция, тъй като е работила като основна учителка в провинцията. На няколко пъти Учителят е пращал някои от приятелите да й кажат да отиде при Него в Мърчаево, но сестра Наталия все отлагала и не отивала. Преди да си замине, за започването на учебната година, тя отишла при Учителя. Той я приел в стаята си и разговаряли. Тя била седнала на стола срещу леглото Му, а Той седял на леглото си.
Както разговаряли, тя вижда, че Учителят започнал да се отдалечава и да се смалява. Отдалечил се много в безкрая и толкова се е смалил, че тя се уплашила и изпищяла. Тогава Учителят изведнъж станал обикновен, както си е седял на леглото. Тя не могла да си обясни това нещо. Когато Учителят починал през зимата, тя разбрала, че Той с това отдалечаване е искал да й покаже, че ще си замине. Тя съжалила, че не отишла веднага при Него, когато я повикал.
