Сестра Стоянка имаше една снимка с Учителя на чешмичката "Ръцете, които дават" на 7-те рилски езера. Там те са снимани прави в разговор. Сестра Стоянка ми разказа историята на тази снимка, а именно: през това лято, когато е била направена снимката, всички братя и сестри са били насядали в голям кръг заедно с Учителя на една поляна, някъде в района на 7-те рилски езера. Сестра Стоянка била седнала до Учителя. Изведнъж тя вижда, че идва един от нейните началници - инспекторът по просветата (а тя беше учителка). Сестра Стоянка се смутила и казала на Учителя кого вижда. Тя се изплашила и помислила, че като я види инспекторът й всред Бялото Братство, ще бъде уволнена. Тя инстинктивно потърсила закрилата на Учителя и както ми каза, искала да се скрие при Учителя, приискало й се да се мушне под дрехата Му, както децата правят с майките си. Разбира се, тя това не е направила. Учителят бил спокоен, леко се усмихвал, а сестра Стоянка като разбрала, че няма къде да се скрие, изведнъж решила и казала на Учителя, че ако се наложи, ще престане да работи като учителка, като сама си подаде оставката. Тогава Учителят й казал: "Не, ще работиш!" Инспекторът минал и заминал без да забележи сестра Стоянка. След време доколкото си спомням още същия ден, отишли на чешмичката "Ръцете, които дават" заедно с Учителят. Там около чешмичката имало много разхвърляни динени кори. Учителят като видял това, казал на Стоянка, че тази работа е направил нейният инспектор, и то така било казано, че сестра Стоянка се почувствала отговорна за това. Тогава именно е била направена снимката. Сестра Стоянка се почувствала виновна и веднага започнала да почиства, като скрила корите в храстите. Трябвало да поправи онова, което е разтурил нейния началник.
