В Школата на Учителя всеки ученик минаваше през различни фази на своето развитие. Това е най-добре дадено в Съборните беседи през 1927 г. в "Пътя на ученика". Тези фази са: живота на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и на ученика. Това са четири категории съзнания: на подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Но практически нещата в Школата на Учителя изглеждаха другояче, защото всеки един от нас преминаваше през различни фази по различно време и в различна възраст. Ето аз понякога отивах потисната, подпушена, със замъглено съзнание, с което не можех да се справя. Отивам при Учителя и Му се оплаквам, че съм нито жива, нито умряла. Той ме изслуша и ми казва: "Сестра, трябва да почнете с процеса на чистенето. Чистене трябва в мислите, чувствата и действията. Вие всички сте натоварени с нечистотии поради вашите погрешки и отклонения от Школата.
Всяка погрешка е отрова, която влиза в кръвта. Не е лесно да се измие и изхвърли навън. Всяка погрешка носи една зараза, едно гниене в себе си.
Докато държиш отрицателна мисъл в ума си тя носи гниене. Докато държиш в себе си гниеща материя, човек не може да мисли. Тази материя в тебе ферментира, образува гниене в душата ти, която ще спре всяка твоя мисъл, всяко благородно чувство и ще парализира волята ти.
Страданията, които ти нанасят другите е също въпрос, който трябва да се разреши. Тук въпроса не се състои само в това да простиш на другите. Ако не простиш, те печелят. Но трябва да простиш за себе си. Ако не простиш, ти спъваш своето развитие, образуваш гниене в себе си. Ще простиш на другите заради себе си, заради твоят мир.
Мисълта за погрешките ще изхвърлите навън. Изхвърлете всички тия дрипи навън. Може да се живее и без грях. Всяко нещо, което те измъчва ще го туриш настрана.
У Бога прощаването е закон. Бог всякога прощава. Той никога не държи нещо нечисто в себе си. Красивото в Бога е, че Той държи само доброто, което правим, а не помни злото. Като отидеш при Бога, той не говори за твоите прегрешения. Лошата страна на непрощаването се състои в това, че ние създаваме пакост не толкова на другите, колкото на възвишеното, благородното, Божественото в нас. Всеки човек, който не прощава ще се обърне на отровна бактерия. Ако дълго време задържате прегрешенията на другите към вас и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина. Ще настъпи у вас разлагане и ще почнете да ставате недоволни духом. Само Любовта прощава, само Любовта може да забрави, само тази велика сила е в състояние да те пречисти.
Кажи си: "Господи, бъди ми светилник на нозете и виделина в пътеките, бъди ми предна и задна стража в моя път!"
След като Учителят ми диктува всичко това, каза: "Вече не може да се оправдаваш, че не знаеш и че нямаш методи как да чистиш съзнанието си от нечистотиите, които се полепват по него".
Аз кимнах с глава, целунах десницата Му и тихо, тихо се отдалечих. Пред мен стоеше обикновения човешки път на една душа, облякла се в плът и дошла на земята да учи своите уроци.
