1.1Х. 1943 г., Изгрев. Днес два часа чаках докато се поклоня на починалия цар. Валеше слаб дъжд, при все това имаше доста дълга редица народ. Бавно пристъпихме прага, чу се тържествения хор, който още повече ни разчувства. Почнаха да плачат. Всички полюлеи светеха. Купихме си свещи. Встрани от ляво се виждаха великолепни венци от най-хубави цветя, бели, розови и други. Изведнъж съзрях лицето на царя, сякаш спокойно бе заспал.
Стражарите подканяха народа да се не бави. Трябваше да слизаме надолу между хиляди свещи запалени. Букети и цветя навсякъде. Последна почит на добрия ни бивш цар. След това обиколих ул. "Търговска" и ул. "Леге". Всяка витрина беше украсена с черно и в средата портрета на царя и почти навсякъде имаше бели цветя. Даже имаше витрини с кандилници. Една витрина ме зарадва много, това беше витрината с изложение на малкия цар Симеон. Върху трите цвята на трикольора имаше отгоре розов фонд. Изправен Симеончо весело ме поглеждаше от там. Та наред с бащата, т.е. починалия цар стоеше портрета и на Симеончо с кандилници. Царят си замина от този свят, а дойде време Симеончо с майка му царицата да бъдат прогонени от България. Но преди да се случи това, аз го видях изложено на тази витрина. Беше пророческа витрина - кандилници с портрета на малолетния цар Симеон II.
