На Изгрева бе Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тук бе Великият Учител и Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно и чрез Него се даваше Словото на Бога, който бе Третия Завет на Бога към човечеството. А ние, учениците в тази Школа посещавахме четири пъти в седмицата Неговите лекции и слушахме Словото Му, пеехме песните Му и играехме Паневритмия. Какво приложи всеки от нас от Учението на Учителя зависеше от самият него, т.е. каква вместимост има в себе си и колко може да побере от Словото в себе си, че после да работи върху Него с години и усърдие.
Ето, събрали сме се пред салона около Учителя. Повечето са братя. Един брат от провинцията говори доста разпалено за постиженията, които има в провинцията, как хората го слушат и какво впечатление им прави. Въобще възторжен брат, идеен брат, деен брат с видими постижения. А ние тук на Изгрева бледнеем и не можем да се сравним с неговите постижения. Как ще се сравняваме помежду си, когато до нас е Учителят и с Неговата мярка не можем да се измерим, колко сме високи и колко тежки. Единственото измерение тук е, ако приложиш частица от Словото Му във твоето ежедневие като човек. Така че ние само слушаме този напреднал брат. Изведнъж той пита Учителя: "Мога ли чрез много работа над себе си, чрез големи усилия и трудолюбие да стигна до там, че Духът да ме осени и да стана Учител?" Ние всички замръзнахме след този въпрос. Учителят беше сериозен и отговори: "Не може човек на земята да стане Учител и Духът да го осени. С такава мисия Учителят не идва. Учителят се ражда и си създава тяло и в това тяло има един малък и непознат за вас орган. Чрез този орган Той се свързва с Невидимия свят. Без този малък, непознат орган не може да стане Учител, нито пък да го осени Духът и Духът да слезе върху него. Това е невъзможно. Учителят се ражда и притежава органи, които органи обикновения човек не притежава в тялото си. Този малък, непознат орган се намира тук". И Той показа с ръката си стомашната област. Но къде и точно къде и какъв бе тоя орган Той не ни каза. А и никой не посмя да Го попита, защото тогава се почувствахме не като човеци, а като мравки пред нозете на Учителя.
Друг път при подобен случай каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Аз приличам на човек като вас, но не съм човек като вас. Аз имам плюс органи в тялото Си, допълнителни органи, с които се свързвам със световете по цялата Вселена и с Боговете на звездите. Само Великият Учител може да бъде Повелител на света, Господар на Господарите, Бог на Боговете и Отец на Вселената."
А ако знаете учениците на Учителя как възторжено говореха за разни учители от Изтока и от Запада, от миналите епохи и благоговееха пред тях, четейки окултната литература на Изтока и на Запада. А Великият Учител на Духа, на Словото и на действието бе тук на Изгрева. Но мнозина не Го познаха. А защо? Сбъдна се онова, което бе казал пророк Исайя: "Потърсен бидох от онези, които не питаха за мен. Намерен бидох от онези, които ме не търсеха. Рекох: Ето аз! Към народ, който не призоваваше името ми". (глава 65 ст. 1)
Това пророчество се сбъдна изцяло, както с българския народ, така и с онези, които живееха на Изгрева и наричаха себе си, че са ученици на Учителя Дънов. А ученик е онзи, който храни душата си със Словото на Учителя и го прилага в живота си.
