Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди. Димитър Грива: Виж какво, по онова време, то е било турско време, когато архивата не е била редовно водена, нищо не може да се намери, но съвсем случайно по една инициатива на проф. Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае. Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно муле и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик. А по майчина линия, те са местни там - тракийци и тя е много симпатична девойка. Колкото се отнася до майка ми и баща ми, едни много хармонични хора, аз никой път не помня да съм чул някакъв конфликт между тях. И тръгват нещата. Тук поне знаем най-назад като се обърнем за родът ни. Едно от тия деца трябва да кажа, което е в коша е баща или дядо на моят дядо. Това не можахме да го възстановим. В: А какви са връзките ви с проф. Ташев? Д: Не, той като очен лекар прегледа мене и намери една особеност, която едно племе имало там някъде си от римско племе, гранично още от римско време, едно племе такива бели коси, бяла кожа, т.е. албинизъм. И той се залага, че корена ни е от там: "В това аз съм сигурен". Това съвсем професионално, той като очен лекар тръгва и от това нещо баща ми се заинтересувал и се оказа, че прав бил професора. Пък иначе ние не бяхме се заинтересували даже. По онова време не се е търсело много кой от къде е, особено когато някой е дошъл от някъде си. Знаеш ли той от какъв път е минал в тия тревожни времена и от къде е дошъл. И това е. Разбира се аз помня, аз съм раждан в Нова Загора и съм последното дете. В: Кой ден и коя дата? Д: По ново 30.Х1.1914 г. В: Часа знаете ли? Д: Сутринта в 2 часа. Два и 20, точно астрологически, това е рождената дата, разбира се родния град не го помня, защото баща ми е офицер, те военните се движили и това, което помня, това е Сливен. Но ако искаш да знаеш за баща ми ще ти кажа, той е завършил Пловдивската гимназия, класическа гимназия и с приятели решават да заминат за Америка. По онова време било модно и отиват в Солун, вземат си билет даже и на кея го среща един приятел на вуйчо му, който му казва: "Слушай, ти трябва да се върнеш, да си свършиш военната служба, защото вуйчо ти е гарант за тебе, той те издържаше в гимназията и тогава можеш да заминаваш". Поразходил се той по кея, колебаел се, но останал, а корабът заминал с неговите хора. Връща се тука и отива във военното училище, да си изкара службата. Тогава нямало такива ходатайства и постъпва там. Това бил интересен випуск. Генерал Ботев, братът на Христо Ботев бил началник на военното училище. Гоце Делчев бил в същия випуск. Това е интересна група. Даже там са замислили самото въстание, което става - Илинденското, което не успява, защото било ускорено от английски такива изявления и се потушава най-жестоко и започват войните и баща ми остава офицер. Но той имаше интерес към науката, особено към историята и географията. Той знаеше толкова добре история, колкото един историк не струваше на времето и понеже знаеше латински и старогръцки, му беше много по-лесно. В: Той кога си заминава? Д: 1946 г. Той беше паднал и си счупи крака и може би това, че се подпираше на патерици, сърцето му не удържа, но си замина така като мъдрец. Извиква сестра ми вечерта, рецитира й на старогръцки Илиадата, идва до онзи пасаж - всяко нещо има край, идва и моят край и спира и си ляга и след два, три часа си заминава. В: Вие сте сега четири деца, вие сте най-малкото. Д: Да. В: Най-голямото? Д: Катя. След това идва Еленка, която почива на 16 г. възраст. След това идва Стефанка и последният съм аз. В: Катя в коя година е родена? Д: В 1902 г. В: Вашето детство и юношество е минало в Сливен. Д: В Сливен до 6-годишна възраст. В: А след това? Д: В Пловдив и баща ми се прехвърля. Той бил като свършват войните в някакъв конфликт с военния министър и с Царя и напуска и затова той не е бил произведен генерал, единствен от неговия випуск. Той си останал полковник и започва една кариера наново. Той не беше пушач, но беше тютюнев експерт. Той обикаляше Ориента и купуваше тютюни на чужди фирми разни, това изхранваше семейството ни, и така оставаме в Пловдив където направи къща баща ми. Там завърших аз образованието си и гимназия без диплома. Последната година аз напуснах при това имах едно нараняване в главата, занимавах се с обществен живот, много бурни години бяха. В: По онова време са на мода разни социални учения. Д: Да, всичко кипеше и вреше и всякой имаше свобода да си декларира убежденията си и можеше да забиеш нож някому, оставяха ни сами да се разправяме. Такова нещо беше. В: А твоето нараняване какво беше? Д: С куршум. Аз за тази история не бих желал да приказвам, защото това е тъжна работа, но... В: А тази ли е история, за която ми разказахте, че Катя е ходила при Учителя, за да ви спаси. Д: Да. В: Тя е много интересна, защото е свързана с Катя и една опитност с Учителя и е важна. Д: Ще разкажа може би, но когато дойда до там. В: Добре. Д: Ще разкажа как станаха тези неща, защото са за мене най-важни тия работи когато реших да уча музика, когато баща ми се съгласи. Защото той се разочарова, нали Катя завърши в Санта Сицилия в Рим и не стана музикант професионален. В: Тя се върна в София. Д: Тя завърши музикалното училище в Пловдив, оттам замина за Рим пет години. То беше всъщност последната година на Катя, в която се подготвиха така нещата за нея и за мене. Тя беше в един пансион католишки за студентки и там в този пансион се запознава в библиотеката с йогизма и с окултните науки. Има първи опитности. То е много интересно. Когато дойде на Изгрева тя беше запозната с тия проблеми.
