Ти чувал ли си славеева песен в пролетно утро? И преди това нежен глас да ти продума: Чуй, фане. Славеят пее!"
Премини тогава бързо софийските улици и навлез в гората. Много славеи ще те посрещнат там и много птички. И всички ще ти пеят: за красивото утро. За утринния въздух. За слънцето. - За слънцето, което току-що ще изгрее. И ще те поканят: по-скоро да излезеш на полето. Да видиш първия лъч. - Първият слънчев лъч, който ще блесне. С усмивка ще се докосне до всичко. Ще стори път на своите братя, които чакат своя ред: с усмивка, с целувка да докосне всичко.
Ти виждал ли си първия слънчев лъч? И преди това минавал ли си през огласена от славеева песен гора?
Виж тогава! Това е първия слънчев лъч! Усмивката му! Как те галва. Целувката. Как те стопля. - Целият Изгрев.
Ти чу вече славеевата песен. Ти видя вече изгрева на слънцето. Но теб те изненадва нещо друго. Красива утринна музика достига до твоя слух. Ти чуваш:
Първият ден на Пролетта, първият ден на Радостта, първият ден на Младостта -носи Сила и Живот.
И виждаш! И сън ли е това или действителност? - Но душата се изпълва със светлина, очите - с красота. - Пъстър низ от живи мъниста!
Гимнастически упражнения! Музика и пластика се преливат! Слушаш и гледаш. И се чудиш. И отправяш поглед нагоре и благодариш: на Учителя, Който даде тази утринна приказка за човека.
Песента на славея се претвори в слънчев лъч. А слънчевите лъчи се отразиха в очите ни и създадоха красотата, от която излезна този наниз от живи мъниста, от музика, от пластика и движения на Паневритмията, която бе танца от песента на славеите, от песента на ангелите и копнежа на човешките души за единение със слънчевите лъчи на живият Бог на живота!
