НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Борис Николов ТОМ 2
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style=''><span style='color: #000000'><span style=''><span style='color: #000000'>12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА</span></span></span></span><br /> </p> <span style=''><span style='color: #000000'>Отиваме на следващия ден в университета в Прага,  за да се запишем за студенти. Знаеш ли какво значи опашка? Никога не съм  виждал такава голяма опашка. Младежи от всички страни нямали възможност  да следват през време на войните около 3-4 години, понеже са били  войници, сега всички се устремили да следват. Разбира се в Прага нямаше  свободни места. Къде ще приемат толкова външни хора. Обявиха, че местата  са запълнени. Питаме в кой университет има място. Отговориха: „В град  Грац, но в Австрия". Връщам се отново във Виена и от там в Грац и пак  пред университета. Опашка голяма и местата са заети. Връщам се отново  във Виена, а там не може и дума да става за следване. Всички факултети  са препълнени. А те не взимат повече студенти отколкото места има. Имат  двеста места и взимат точно двеста човека. Стриктни хора, не е като у  нас. Но тук ни подсказаха къде да отидем. „Тук има град Щаермарк в  Алпите, там има минна академия." А мен ме интересува точно това. От  Виена два часа пътувам до Щаермарк. Багажът ми е оставен в хотел „Граф" в  Прага, но шапката ми е на главата, не се разделям вече от нея. Слизам  на гарата, а градчето е картина, като че ли е измито със сапун, че  покривите, че стените, че и улиците. Такава чистота не съм виждал и не  видях повече в живота си. Греят къщите, всички хубави в готически стил. А  наоколо гори, а зад тях планина. Викам си: „Таман такова нещо ми  трябва." Отивам в университета. Няма навалица никаква. Оказа се, че в  тази Минна академия има свободни места, понеже бе по-настрана от  големите градове. Веднага ме приеха и ме записаха за студент. Намерих си  и квартира, устроих се за броени минути и бях радостен, че съм попаднал  в уредено градче.</span></span><br /> <br /> <span style=''><span style='color: #000000'>Бях доволен и трябваше сега да отида в Прага и да  си взема багажа от хотел „Граф". Обаче докато пътувах от Щаермарк до  Виена, аз тутакси заживях със спомена от срещата си в Търново с Учителя и  с Братството. Този живот ме изпълваше. И тутакси си спомних, че аз имах  един странен сън от преди 2-3 години, когато не бях мислил изобщо да  пътувам на запад. Този сън бе следният: „Сънувам, че се намирам в един  голям град, къщи с готически стил, с улици и площади с готическа  архитектура. Намирам се на един площад, който се навежда леко надолу, а  зад мене фонтан с вода и със статуя на конник. А картината от ясна по  ясна. Аз съм на площада посред ден, слънцето високо, държа два куфара от  тежки по-тежки, слагам куфарите на земята и се изправям. И в този  момент когато се изправях, спомням си, че взех някакво важно решение, но  се събудих, понеже сънят се прекъсна. Какво беше това важно решение в  съня си не можах да си спомня. И от време на време този сън ми се  присънваше, но никога не можах да си го спомня. И от време на време този  сън ми се присънваше, но никога не можах да разбера какво бе решението,  което съм взел. Но знаех, че то беше съдбоносно за мен решение". Ето  пътувам и пристигам с влака в Прага и взех си куфарите и пристигам във  Виена и трябваше да отида да заверя паспорта си, че оставам да следвам в  Щаермарк. Нося двата големи куфара. Един слънчев ден, ясен, тих и  горещ. Мъкна куфарите, а те тежки. И както мъкна куфарите спрях на един  площад, за да си почина. Оглеждам се и какво да видя, същата обстановка и  същата картина от моят съдбоносен сън. Оглеждам се и се намирам на  същият площад, който е леко наклонен, а зад мене фонтан, а зад фонтана  статуя с конник и аз седя с двата куфара на площада и слънцето грее и ме  пече и ме препича. Всичко точно както в съня. Но зная че в съня си съм  взел много важно решение, но не го помня какво е туй решение, защото  точно тука спря сънят ми, но знам, че съм взел някакво съдбоносно  решение. Станах и се изправих, а до мене куфарите. Тогава си спомних пак  за Търново, за Учителя, замислих се и си казах: „Какво правя аз тука в  този изтъркан запад? Връщам се в Българя. Срещнах се с Учителя и  Братството, а го оставих. Не, връщам се." А тази навалица тук ми беше  много противна. И наместо да отида в Щаермарк взех си куфарите и направо  на Виенската гара. Взех си билет, сядам във влака и пътувам за  България. Отново пред очите ми премина целия сън и тогава разбрах какво  решение съм взел през време на съня. То се покриваше с решението, което  взех преди няколко часа на същия площад. След няколко дни се прибрах в  Габрово, за най-голям ужас на родителите ми. Майка ми като ме видя,  припадна и след това се поболя. Не можа да ми прости. И никога не ми  прости до края на живота си. А баща ми се отчая. Предадох му шапката с  парите и му казах: „Не искам да следвам. Ще отида в Балкана и ще стана  въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно. С това се  препитаваха. А да добиваш дървени въглища не беше лека работа. Беше  трудоемка, непрекъснато омазан с чернилка, а се плащаха дървените  въглища много малко. Тогава въглищата се употребяваха за огрев в  мангали. Имаше някои професии като шивачи, които ги използваха в ютиите  за гладене, ковачите ги разпалваха с мехове и правеха жар, а пък други  ги поставяха на скари и печаха кебапчета или пържоли. Баща ми изпадна в  паника. По едно време той се поокопити и понеже беше от село, здрав  човек, със здрави и трезви разбирания. Благороден и толерантен каза  просто: „Щом си решил така, направи както си решил. При нас имаш условия  да живееш колкото си искаш."</span></span><br /> <br /> <span style=''><span style='color: #000000'>Така той разреши въпроса и аз останах в Габрово.</span></span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ