"Питате: Защо хората са нещастни? - Има ред причини за нещастията на хората: те могат да бъдат от физически, от духовен и от умствен характер. Физическите причини за нещастията на хората се дължат на това, че в материално отношение не им достига нещо. Причини от духовен характер са, когато хората няма де да пласират своите чувства. Например, някой човек няма нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра, които да го обичат. Умствените причини за нещастията на хората се дължат на това, че те нямат знания, а съзнават, че трябва да имат".
Аз бях останала сама. У мене причините на страданията бяха от духовен характер. Аз нямах на физическото поле нито майка, нито баща, нито сестра, нито брат, следователно нямаше къде да пласирам своите чувства.
И отивах често на Изгрева, в градината, където по всяко време можеше да намери човек свои хора - сестри или братя - да сподели светла мисъл и топли чувства. Там винаги имаше гости, било от града или провинцията, с чисти, трептящи сърца. И често там гостите импровизираха закуска или обяд, на които биваха поканени всички, които в момента присъствуваха.
На една такава закуска бях поканена и аз. Не веднъж ли съм присъст-вувала на такава закуска, не веднъж ли съм присъствувала на светъл разговор. Но в този ден хората ми бяха по-приятни, разговора по-разнообразен и хлябът по-вкусен. Да, хлябът беше по-вкусен. Хлябът! А хлябът на трапезата беше обикновен типов хляб.
И между многото впечатления от този ден, у мен остана и това от хляба. - Много вкусен и ароматен. А аз взех в себе си решение винаги да си купувам от този хляб. Типов. Ще дам едно малко обяснение. Че аз употребявах обикновено бял, поради деликатност на стомаха.
С тази мисъл преживях няколкото дни, докато употребя този, който имах вкъщи и стане нужда да потърся нов.
И отивайки към магазина, аз настоятелно поддържах мисълта у себе си: типов.
Магазинът е пред мен. Няколко стъпки ме отделят от входа. И ето, ма-газинера излиза насреща, завършвайки разговор с касиерката, която е от дясно, с думите "само бял", като среща моите очи.
Аз влезнах в магазина, вземах бял, защото само такъв имаше и се зачудих на чудния отговор и още по-чудния начин на неговото изказване. Но разбрах: само бял.
