Веднъж съм застанала пред Учителя. Той ме поглежда и ми казва: "Задай си въпроса!" Аз не бях си го подготвила още и Той ме изненада. Но тутакси си спомних, че винаги ме е вълнувало какво нещо е Учителят по форма, по съдържание и по същество. Ами като проява, като закон и като принцип? Устните ми проговорват: "Какво нещо е Учителят на земята?" Учителят отговори: "Този въпрос никой не го е задавал така, както ти го задаваш. Ще ти отговаря, но слушай внимателно". Аз наострих слух. Цялата съм в слух. С очи Го гледам. Не Го изпускам. Следя всяко негово движение. А Той бавно стана и застана мирно Вдигна дясната си ръка с дланта напред и над главата си. С този жест Учителят поздравяваше учениците на Школата. Чух думите Му: "Животът на Учителят беше най-високото, най-висшето и най-непреривно проявление на Бога у човека". Аз стоя и го наблюдавам. Той спусна дясната си ръка до тялото си, след това седна на стола и взе своята обикновена поза. Аз стоя и гледам. А трябва да мисля, защото тук има нещо непонятно за мене. Защо Учителят каза и употреби думата "беше"? Нали сега Той е пред мене? А тук и сега времето е реално и сега сме днес, а не вчера и завчера. Аз разсъждавам върху думата "беше", а Учителят мълчи. Той ме изчакваше, за да види до къде ще стигна с моите разсъждения. След малко ме погледна и добави: "Учителят се изявява в бъдещето. Учителят се проявява в настоящето. Учителят се оценява от човеците в минало несвършено време като събитие, като действие, като история и като мисия. Животът на Учителя е един и непреривен във Вечността. Но у човека - Той е разделен на бъдеще, настояще и минало. Важното е, че единствено настоящето е реално за човека". Аз кимам с глава. Вече съм разбрала, че глагола "съм" има много времена в българския език и човек го спряга този глагол с живота си. Запита ме: "Разбра ли кой е Учителят на земята?" Отговорът от моя страна последва веднага: "Учителят на земята е Бог, който се изявява в едно и също време от вчера, днес и утре, а се проявява в настоящето, като Всемировият Учител, който сваля Словото на Бога". Как го казах това и досега не мога да си отговоря. Учителят се усмихна и ми подаде десницата си. Аз я целунах и си тръгнах. Бях научила отговора на един въпрос, който никой и никога досега не бе задавал на Учителя.