В младите си години все ми се кръжаха някакви внушения в главата за женитби и женихи. Опитвах се да отблъсквам кандидатите. Но понякога не може и затова се отнасях до Учителя за съвет. Но винаги се явяваше някакво недоразумение. Ето в последните две години се явиха двама братя и двамата кандидати за женитба с мен. Таман се отървах и се справих с единия, ето че налетя другия. А при вторият неприятности колкото щеш. Не мога да издържам. Отивам при Учителя. "Налегнаха ме кандидати и с тях дойдоха много ядове," Той ме оглежда и върти с глава. "Има си причина за това. В едно твое, предишно прераждане ти си се родила като мъж и си имала връзка с две жени и с твоето лошо поведение много си ги омъчнила тогава. А сега тези две жени се прераждат като мъже. Те са тук на Изгрева и сега те преследват, защото нещо отвътре ги кара да търсят развръзка на кармата си с теб." Аз си тръгвам объркана. Цяла нощ плаках. На сутринта отивам при Учителя напълно скапана. Като ми видя смачкания фасон на лицето Той се разсмя: "Е, кой не преминава през тези неща?" Аз се успокоих. Същия ден последователно тези братя ме срещнаха на Изгрева. Бях променила отношението си към тях. Бях много внимателна и любезна. Те се чудеха на моята промяна. И на двамата им казах, че можем да бъдем само брат и сестра. Те не приеха моя отговор за сериозен. Имаха си причини, които ги караха да мислят другояче, но не можеха да знаят причината, защото Учителят на мен ми я каза, а не на тях. Аз знаех, но мълчах. Трябваше да разплитам кармата си с търпение, но със знанието от Учителя.
