Бях назначена за учителка в с. Искрец, Свогенска околия. През време на зимната ваканция реших да отида на Изгрева. Но от село Искрец до Своге пътувах с някаква волска кола. Тя вървеше бавно и валеше дъжд. Хванах влака от Своге, пристигнах в София и от там до Изгрева. Бях измокрена и изморена. Усетих, че съм настинала малко. От следващия ден започнах да кашлям. Бяха съобщили на Учителя за моето идване и че съм се разболяла от настинка. След малко пристига една сестра, носи едно канче с топло вино със стрит черен пипер вътре и казва: "Учителят го изпрати на теб да го изпиеш!" Знаех, че Учителят не позволява да се пие алкохол. Но виното в случая беше лекарство за мене. Аз бях слушала за този лек, но смятах, че той е за здрави физически хора, които да издържат на виното. Нямаше как, бях болна и трябваше да послушам. Изпих виното на глътки. Затоплих се, после се унесох от виното и заспах. На следващата сутрин се събудих рано, бях здрава и присъствах на сутрешната беседа в салона от 5 часа сутринта.
След време също така се простудих. Тогава реших, че това е много лесна работа за мен, ще се справя с настинката като си стопля вино с черен пипер, ще го изпия, ще заспя и ще се събудя здрава. Нали имах вече опит. Направих същия лек и го изпих. На следващата сутрин се събудих със силно главоболие и настинката ми се беше влошила. Не бях оздравяла. Дори болестта ми се задълбочи. Тогава разбрах, че при първия случай Учителят беше вложил друга сила в лекарството, а сега аз го бях изпила механически като някой хап аспирин. Разбрах погрешката си, че трябва да се влага съвсем друга идея в този лек. Учителят бе казал веднъж: "За всяка болка има билка. И всяка тревичка може да стане билка стига да повярваш в нея". Тогава разбрах, че трябва да имаш вяра. Вярата крепи човека. А какво всъщност е вярата? Това е връзката между човека и Невидимия свят. Как се създава, как се осъществява и през къде минава ще разберете когато прочетете една книжка от Учителя със заглавие "Любов, вяра и надежда".
