Олга Славчева беше поетеса. Тя бе написала една стихосбирка от стихотворения и уреждаше отпечатването й. Искаше да сложи своята лична снимка в стихосбирката си, за да се види нагледно, наяве, кой е написал тези стихове. Това нещо се правеше от поетите. Тя беше го видяла, харесала и искаше да го приложи тук в собствената си стихосбирка. А като млада тя бе много хубава, имаше хубави снимки, направени при най-добрите фотографи. Така че една хубава снимка на първата страница нямаше да бъде лошо, пък и трябваше да се покаже, че тя не е случаен човек и от такъв човек не излиза каквато и да е поезия. До тук всичко хубаво. Но само като я изслуша Учителят, ей така с един жест на ръката си показа, че това не е необходимо, а да сложи само името си върху корицата. Така и направи. Аз бях свидетел на този разговор. Това беше и за мен един нагледен урок, та нали и аз бях поетеса и то не каква да е поетеса. По-късно разбрах причината за неодобрението. Човек като сложи ликът си, хората се свързват с него и могат да му изпратят такива негативни мисли, че не само да го смутят, но да го задръстят отвътре с отрицание и той да бъде една задръстена торба. И тогава през този човек не може да протече никога вече каквато и да е поезия. Ето, това научих след време, когато аз пак питах Учителя: "Ама съвсем не е лошо човек да си сложи една снимка отпред на стихосбирката. За прилична поезия трябва и прилична снимка." Тогава Учителят ме гледа, разказа ми това, което ви написах и допълни: "Е, може да ти сложат снимка, когато си вече в другия свят и ти издадат поезията в стихосбирка". Разбрахме се. Ето сега аз вече подредих поезията си в няколко книги, имам приличен албум с хубави снимки и трябва да намеря човек кому да ги предам, за да ги издаде след време. Но да не ме забравите и да пропуснете снимката. Все пак това е разрешение на въпроса от Учителя.
Забележка на редактора: Личният албум ми бе обещан, дори бе пре-заснет на негатив. Но след кончината Илия Узунов го предаде на друг, а другия на трети и после не ми го връчиха. Смятаха, че имат право да го притежават. Но работата на Стоянка Илиева я свърших аз. А те се явиха да пречат и да провалят всичко. И да обсебят! И да затрият!
