Бяхме се събрали около Учителя десетина сестри. Учителят разговаряше с нас на общи теми. По едно време ни огледа и каза: "Та вие сте се събрали толкова много, че ще ми помогнете да изядем едни бонбони". Отиде и се върна с един плик бонбони. С едната си ръка държи отдолу плика, а с другата бърка в него и изважда само по един бонбон и ни черпи подред както сме застанали.Дойде до стенографката Савка Керемидчиева и като бръкна в плика и извади шепата си пълна с бонбони. Тя си подаде двете ръце в шепа и Учителят изсипа в тях бонбоните. Леко, с крайчеца на окото ни поглеждаше останалите как ще реагират и дали ще проявят ревност поради явното предпочитание на Учителя към Савка. Беше изпит за всички ни и едновременно изпитание за Савка. Аз видях всичко това и се усмихнах лекичко поради необикновения контраст. Къде е една бонбона на ученик, къде са шепа бонбони на друг ученик. Но другите не се усмихнаха, вероятно ревността у тях заработи. А как си разреши задачата Савка с тази шепа бонбони, аз не мога да кажа. Но видях нещо друго и то само след няколко дни, което ме накара да се замисля. Виждам Учителят застанал пред Савка и й се караше много строго за някаква нейна погрешка. Тогава разбрах, че тя не беше си разрешила задачата с шепата бонбони. Има един окултен закон, според който щом небето ти дава много преизобилно, то и много ще изисква от теб. Значи тука имаше нарушение на закона. Савка стоеше, а Учителят я гълчеше. На другия ден аз срещам Учителя и Му казвам: "Учителю, за мен е напълно достатъчно, че мога да изям дори и един бонбон даден от Вас". Той се усмихна: "Законът за Божието изобилие е много строг и взискателен. Ако изобилието се изсипва чрез теб и ти го спреш у теб, то ще те разруши. Но ако го пуснеш да изтече от теб към останалите, ти ще получиш Божието благословение, че си бил проводник, чрез което се е изпълнила Волята Божия". Всички минавахме през такива задачи ежедневно и ежечасно. Това бе Школа.