На Изгрева имаше много приближени външно сестри около Учителя. По този начин те получаваха своето благословение, но едновременно бяха и подложени на много изпити, изкушения и изисквания от страна на Учителя. Така че от тези външно приближени до Учителя сестри се искаше и прилежа-ние и послушност, и изпълнение на всички задачи, които Учителят даваше. Колкото Учителят повече дава на ученика, толкова по-голямо е изискването към него в сравнение с останалите. Така веднъж Учителят беше извикал Катя Грива в приемната и й се караше за нещо. Прозорците бяха отворени и се виждаше и чуваше всичко. Навън стояха пред приемната и други, които чакаха своят ред да влезнат при Учителя. И те слушаха това, за което Учителят се караше на Катя Грива. Като видя и разбра, че всички онези навън слушат за какво става тази караница от Учителя, то Катя се обръща и се моли: "Учителю, говорете по-тихо, онези отвън всичко слушат!" Учителят започна да говори по-високо. Катя пак Го моли: "Учителю, говорете по-тихо!" Учителят продължава да повишава тона си. А навън свободно и спокойно всички слушат и разбират за какво става тази караница. Катя накрая каза: "Учителю, нека всички чуят какво ми говорите. Приемам всичко". Тогава Учителят спря и я отпрати внимателно към вратата. Тя се промъкна през насъбралата се група, цялата зачервена и разплакана. Никой от нас и през ум не му мина да я кори или да й се присмива, защото чухме всичко и видяхме всичко. Защото и ние правехме тези грешки. Като й се скара пред нас, то чухме и ние и тези погрешки не трябваше вече да ги прави никой на Изгрева. Грешката беше нейна, а урокът на Учителя бе за всички. А ние всички правехме същите погрешки. Затова никой не посмя дори да се усмихне пренебрежително.
Учителят излезе много внимателно навън и с усмивка се обърна към нас. "Учителят преподава урока, а ученикът го усвоява." Ние кимваме с глава, че разбираме и че знаем какъв е урока, който току-що усвоихме, този урок по-късно ние го нарекохме "Тихият урок за ученика."
