За мене, както и за мнозина други, да живея физически далеч от Учителя в една груба, неподходяща за мен среда, която трябваше да просвещавам като учителка, не беше лесно. И все пак, аз издържах. Минаха години, докато разбера, че не е физическата близост, която определя отношенията. Може да си близо физически до някого, а вътрешно да си далеч. Аз имах Словото, постоянно хранех и освежавах душата си, умът си, постоянно мислех за Учителя, стремях се да прилагам наученото, следователно, вътрешно живеех близо до Него. И все пак, с тъга напущах Изгрева, където навред се носеше мощната, чистата, магнетична аура на Учителя, където се чувствуваше влиянието на Неговата светла и дълбока мисъл. Топлеше ме надеждата, че след приключване на учителската кариера, аз ще заживея постоянно в тази аура, още повече, че имах и свой малък приветлив дом на Изгрева, а този дом аз дължах на любовта и грижите на Учителя. Бях получила малко наследство от дядо си и Учителя препоръча да го употребя за покупка на място, където през лятото на 1935 г. по Негов план и под изключително Негово ръководство бе построена в разстояние на месец и половина слънчева дървена къщичка със сводообразни тавани във всяка стая. Разбира се, намериха се завистници, у които се събудиха отрицателни чувства към мен. Отгде тази привилегия за мене, шушукаха явно? Аз пък мислех, че това не е привилегия, а случай при който Учителя реализира една своя идея за жилищен строеж по Негов стил и когато един ден, след като работниците бяха си отишли, аз Му казах това, бях разтърсена и обвинена в непризнателност. Попаднах в крайно конфузно положение и се чудех как да се извинявам. След два дни Го слушам да ми говори меко: "Казвам им, който живее добре, ще има такава къща, ще му се направи". Това беше отговора Му на завистниците, отправен в пространството,а за мене какво беше? Нека да замълча.
Може би тази малка слънчева къщичка с много прозорци, за която един път Той бе казал, че била най-хубавата на Изгрева, още пази поне малко от Неговата аура. След нея Учителя даде идея за други две подобни, на една сестра и на един брат, но тази остана единствена и за мене свиден кът. А когато дойде това време, да заживея постоянно в нея, бяха минали четири години, откак Учителя физически бе напуснал земята. Бяхме навлезли в ерата на "матура", за която Той бе загатвал не един път, без да знаем кога и как ще се проведе тя.
