Приятелите бяха построили салон на Братството на ул. "Оборище" 14. И там няколко години посещавахме и слушахме беседите на Учителя. Един ден салонът е препълнен. Учителят говори поредната си беседа. Изведнъж в салона нахълта една непозната жена и прекъсна беседата Му като с висок глас започна да говори срещу Учителя и против Него започна да хвърля клевети и хули. Тези клевети и хули ние вече ги бяхме чули от устата на онези, които се нахвърляха срещу Учителя и Братството още преди много и много години. В дъното на нещата стояха свещениците, които подкупваха много хора да пишат срещу Учителя и да Го хулят и клеветят. Какви ли не неща бяхме чели и чували да се говори срещу Учителя. Ние знаехме, че това е клевета и лъжа. Ние живеехме този живот, бяхме много хора събрани в едно Братство и много добре знаехме кое Истина и кое е лъжа. Но другите това не знаеха. И тази клевета бе насочена към обществото, което трябваше да оформи своето отрицателно отношение към Учителя. И сега тази непозната на всички ни жена, беше изпратена от някого и подкупена от някого и трябваше да направи скандал в салона пред Учителя. Тя викаше и крещеше. По едно време вдигна ръка и посочи Учителя: "Ти си виновен за еди какво си, ти си виновен за еди що си!" Всички нещастия, които бяха сполетели този народ и всички страдания, които минаваха българите бяха прехвърлени от нея върху Учителя. За нея и за онези, които бяха в нея като сили и онези, които я бяха изпратили, тя изразяваше в една дума: "Ти си виновен за всичко!" Като каза това тя спря. В салона бе пълна тишина. Имаше 300 човека. През цялото това време Учителят седи и слуша внимателно. След като свърши своята обни-вителна реч срещу Учителя, Той каза: "Да, сестра, аз съм виновен за всичко, защото аз съм първата лястовица, която идва да оповести духовната пролет на човечеството". Като чу това, тя се изненада. Изненадаха се онези сили и същества, които бяха в нея и които чуха, че Учителят се признава за виновен. Но като чуха и за какво се признава за виновен то тя се промени, смути се и започна леко заднешком да се измъква между редовете и така стигна до вратата и се измъкна заднешком. Учителят продължи беседата. Всички бяхме потресени от случката..Тя се запечати в моето съзнание. Тогава видях истинското Величие на Учителя, Който бе дошъл да промени пътя на човечеството и да го напъти към една нова епоха, за което се даваше и сваляше Словото на Всемировият Учител. След беседата салонът се огласи с братски песни. Песните, които пеехме трябваше да посочат и упътят днешния човек към истинския път на днешното и утрешно човечество. Този път в Школата на Учителя бе наречен "Пътят на ученика" и този път подробно бе описан в съборните беседи от 1927 година и обозначени в излязло томче "Пътят на ученика".
