През есента на 1923 г. преживях големи неприятности по служебна линия: подадох си оставката от директорство /обаче без да уведомя Учителя/, назначиха ме другаде, но пак директор, пък и главен учител и то по недоразумение между Министерството и инспекцията. Като заех мястото скоро разбрах, че то е оспорвано от други лица със силни апетити и аз се почувствувах като натрапена. След 40 дни, преживяни в стопянаве на вражески стрели, в напрежение, в неизвестност, преместиха ме другаде, но и там мястото бе оспорвано от учител, отстранен поради станалите септемврийски събития на 1923 г. При такава ситуация не приех мястото, особено като видях селото. При наличността на тия неуредици и бъркотии, трябваше да се завърна в София да уреждам служебното си положение. Отседнах на ул. "Опълченска" 66 в очакване да получа сигурно учителско място, като често правех лични справки. Естествено бях под напрежение. Учителя, виждайки всичко това, намислил да ми даде обяснение за постигналите ме неприятности, но някак символично. Извадил от скрина една своя вълнена фланела, доволно степана от пране, подава ми я и пита: "Можеш ли да я разплетеш, но ще гледаш да не късаш конеца". Разбира се с радост приех задачата и почнах разплитането без да зная колко трудно ще стане то. Разплитах бавно и един ден и продължавам на следния. По обяд на трапезата сред общо мълчание, Учителят се обръща към мен и пита: "Как върви разплитането?" Учудена, че проявява интерес към такава маловажна работа, отговорих: "Трудничко, Учителю". "Е, така трудно се разплита и човешката карма", отговори усмихнат Той. Стана ми ясно, че по незнайни кармични причини имах тия неприятности, това разкарване, затова бе ми дал Учителя фланелата, да вложа и търпение в разплитането й, търпение и в очакване на новото място, което и след няколко дни получих. Не че на Учителя му бе нужна преждата на тази фланела, за да се използува наново - за мене тя си остана нагледно помагало, което Той употреби.
