Всеки бе поставян в разни положения, състояния, в зависимост от кармата, в зависимост от това що трябваше да научи и можеше да се види кой как ще използува светлината, която му се дава. Но, като казвам, "Поставян" - да не се разбере, че Учителя вършеше това преднамерено, не, в сила, в действие е бил за всекиго закона за причини и последствия, който обуславя развитието на човека и обяснява стремежите, наклонностите, желанията, противоречията му. Когато е било нужно, Учителя хвърляше светлина, да обясни по силата на какви причини, далечни или близки, даден индивид минава едни или други състояния, връзки, проявления. Онова, което създаваше най-големите трудности бе, че ставаше едно постоянно вътрешно оглеждане, при което се откриваха не един недостатък, не една слабост. Тъкмо поле за работа. Трябва ли да назовавам отрицателните състояния, в които съм попаднала в подобни случаи? Това бяха отливи, които кореспондираха на преминали приливи, това бяха тъмните моменти, сенките, депресиите, от които се излизаше някой път по-лесно, друг път по-трудно, но разбира се винаги с някаква придобивка.
Различно постъпваше Учителя когато съм отивала при Него в такова състояние, а различно постъпваше и спрямо всеки едного от нас. Към мен не рядко постъпваше така - ще си спомни някоя весела история, ще почне да ми я разказва, и сам Той се смее, смее. Аз, която съм в момента омърлушена, сериозна, мълчаливо се учудвам на тоя маниер на Учителя, даже не намирам достатъчно комизъм, в това което ми разказва. Но Той продължава да разказва и да се смее, докато аз неусетно капитулирам и аз почвам да се смея. Но състоянието ми се трансформира, аз излизам от вътрешния тунел, в който сама не зная, как съм влязла. След няколко такива случаи аз открих, че това е метод. Той вече не го употреби. Друг път взимаше Библията, която винаги бе на масата му и в прочетени на посоки стихове откриваше аналогия на състоянието ми. Един път при посещение ми казва: "Я ми изпей онази песен" и даде израз на лицето си, че е забравил, че не може да си спомни коя песен иска да чуе. Аз без да мисля казвам: "Нева санзу" ли?" "Ха, ха, нея ми изпей". Аз разбира се не се забавих, изпях му я. Когато останах сама, не можех да не се спра върху тоя случай: питах се, действително ли Учителя е забравил, възможно ли е това за Него или по-скоро направи малък опит да провери възприела ли съм отправената към мен Негова мисъл.
Друг път ми постави следната малка задача: в един студен януарски ден трябваше да обикалям доста из улиците с един хубав, пресен хляб в ръка и да търся подходящ беден човек, на когото да го дам. Човекът трябваше да ми допадне що-годе, да ми хареса.
Но имаше случаи при някои състояния на депресия, Той да мълчи - видимо не взима участие, като че не се интересува. Той знаеше как ще се развие процеса и изчакваше, затуй пък когато се отърсвах от това състояние, беше тъй благ, внимателен. В два случая ми е подсказвал, тъй да се каже, единия когато ми предстоеше анкета. Аз бях тревожна, не знаех точно как трябва да отговарям по повод обвиненията, по-скоро направени във форма на донос пък и не знаех какви въпроси ще ми бъдат поставени. Колегите ми бяха разпитани в мое отсъствие, после мен самата и в тоя случай Учителя ми даде насока как да отговарям. По-късно имаше втора анкета, тогава аз дейс-твувах самостоятелно, бях по-смела и анкетата приключи без вреда за мен. Но при един случай на депресия, на голям гнет и тъмнина в съзнанието, когато аз не можех да разбера защо минавам всичко това, Учителя пак се затвори, замълча и така 3-4 дни. Моето терзание растеше, докато един ден Той простичко каза: "Ех, изпитват ти вярата". Отговарям веднага: "Че те не знаят ли каква е?" "Те знаят, но ти не знаеш." Просветна в съзнанието ми, всичките съмнения се разнесоха и аз излязох от тунела.
А при един случай, когато преживявах сериозно огорчение, разочарование при голямо недоразумение с приятели, отнасяйки въпроса до Него, чух спокойно да ми казва: "Аз знаех, че ще стане така". "Тогава защо не ми казахте, защо не ме предупредихте?", последва моя въпрос. "Ха, че как ще те лиша от една опитност?", и продължи "всякога, когато една жена застане между двама мъже или обратно - един мъж застане между две жени, конфликта е неминуем, закона е такъв. Същото отношение важи и за планетите, и там има мъжки и женски планети". Колко материал за мислене ми дадоха тези две мисли, колко пъти по-кьсно проверих правотата им. Но от опитността си взех поука, за да не я повторя повече.
Но да разбереш след подобни случаи какво ти не достига, как да си помогнеш, да добиеш що-годе представа за нравствената си сила и издръжливост, да разбереш действието на един или друг закон, малко ли е това?
Колко промени претърпяха много от понятията, с които оперирах, колко схващания се измениха! У мене ставаше едно постоянно пренареждане, сортиране, отхвърляне, нововъведение, градеше се бавно, много бавно човека, градеше се и мирогледа ми. Аз отнасях до Учителя само онези въпроси, по които бях мислила и не бях дошла до никъде. Не на всички Той даваше отговор, осветление, а понякога се случваше да отида при Него с един неясен въпрос, а да изляза с повече неясни. Всъщност, само видимо бе така. Друг път не отговаряше на даден въпрос в момента и след много време най-неочаквано ще заговори, ще отговори. Не веднъж се случваше да изнесе някои факти, да засегне някои въпроси, които ние в тесен кръг сме споделили помежду си, без да сме ги отнесли до Него.
