10. ПРЕЖИВЕЛИЦИ

Един път бях на градината си при пчелите. Заваля силен дъжд с гръмотевици. Стъмни се. Нещо отвътре ми казва: „Круме, ставай и си отивай! От тоя дъжд реката от планината ще придойде. Не ще можеш да я преминеш с моторетката „Симеон“. Незабавно се приготвих и тръгнах. Като дойдох до реката, а тя беше излязла от коритото си и влачеше всичко. Аз както карах засилен с моторетката преминах през водата. След като минах вече сам се почудих как съм минал тази вода, защото големи мотори не можеха да минат реката.

Друг път ме викаха в Гоце Делчев. Казах ни, на гара Сараново, сега Септември да се прехвърлим на друг влак. Във вагона един пътник седеше срещу мене. Той пътуваше за Бургас, но знаеше, че аз трябва да сляза на Сараново. Аз бях заспал. Влака спрял и пътниците слезнали. Влакът отново потеглил. А вън е тъмно. Тогава бургазлията се сетил, че аз трябваше да сляза и ме събуди. Казва ми: „Ти нали беше за Разлог?“ „Да“, викам. „Ами на тая гара трябваше да слезнеш!“ В тоя момент аз ставам като ужилен и скачам от влака в движение. Чудя се сега накъде е гарата. Постоях малко и тръгнах надясно по релсите. Изведнъж виждам една лампичка и тръгнах към нея. А то какво било. Началникът на гарата дал път на моя влак и се връща. Попитах го: „Кой влак е за Гоце Делчев?“ Той отговори: „Ами този, който сега отива“. Аз се спуснах подир влака и тичах ли, хвърках ли, стигнах го и се качих. После се питам: „Кой накара бургазлията да ме събуди? Кой ме хвана при скачане от влака в тъмното от движещия се влак? Кой ме качи после в другия пак движещ се влак?“ Пак Той. Така работи Учителят.

Когато преглеждат войниците на комисия в гр. Дупница, за да определят кой за какво е годен, ги събличат голи. Офицерът ги преглежда и казва кой за къде е. Аз седях накрая и чаках. Един приятел до мене пак от Петрич ми казва: „Хайде да се съблечем, да минем.“ Отговорих му: „Ти ако бързаш мини, мене ме остави!“ И стана така, че тия от комисията си казаха нещо и излязоха. В това време дойде един офицер и попита: „Кой от вас е занаятчия?“ Обадиха се двама бръснари. Той им каза: „Идете хей там в онези бараки“, като им го посочи през прозореца. След това изчака да излезнат, обърна се към нас и каза: „Вие сте свободни. Отивайте си до второ викане!“ Тогава аз се обърнах към моя съгражданин и му казах: „Е, Гецка, ако кажех, че съм занаятчия сега щях да бъда войник, а вие щяхте да си отидете вкъщи. От 47 души мене ме освободиха“. Така работи Учителят.

Понякога питам мислено Учителя „Какво да направя за Бога“. И чувам думите му, които Той бе казал навремето по време на Школата „Люби. Учи. Мълчи. Търпи. Прощавай и Пътя си продължавай“.

Ето това е най-важното.