2. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Като млад баща ми в Италия чел окултна литература, в която се пишело за великите хималайски учители. Това му дало подтик да тръгне от Италия за Индия, та накрая отива в Пловдив.

Но баща ми се запознава в туй време с един брат, който му дава една беседа да чете. Тази книжка е „Кротост и смирението. Електричество и магнетизъм. Мъчението“ от 22.01.1920 г. Той я прочита тая беседа, вдъхновява се и казва: „Искам да видя тоя Учител!“ „Е, казват, Той е в София.“ Идва в София, запознава се с Учителя и свършено. Невидимият свят така го упътил, че намира истинския Учител. Ни Америка, ни нищо, остава в България. В: Нещо по-подробно да е разказвал за първата среща с Учителя? А: Не си спомням. Не ми е разказвал. Е, сигурно му е направило голямо впечатление, за да отложи всичко, да остане, нали? Той въобще търсеше един Учител. И после почва да чете беседи. Идва в Италия, взима ни и ни довежда всички в София. И за първи път и първото нещо било да ни заведе - децата при Учителя в 1922 г. ли е било, есента ли на ул. „Опълченска“ 66. И там имаше една леля Надзор, леля Дафина, Асен Арнаудов ако сте чули - артиста. Деца бяхме, той е някоя година по-възрастен. И тогава Учителят създаде тогава тази песен: „Блага дума“. После Учителя я даде в Общия окултен клас и леля Дафинка им я пееше и така са я научили. (Виж. Общ ок. клас II год, 6 лекция от5.Х1.1922 г. -стр. 25-26).

На всяко едно от децата даде по един стих, подходящ на характера, на това, аз не си спомням на мене кой стих е дала, от тая песен. В: Но тая песен Той създаде пред вас? А: Пред нас я създаде. В: Свири на цигулката? А: Така чука, не свири, но чукаше на струните и на всеки един така ни накара да изпеем, но ни диктуваше, това помня. Тогава създаде тази песен. В: Той диктуваше думите, така ли? А: Думите и мелодията. В: Ето, това никой досега не знае как е създадена тая песен. А: Тая песен тогава я създаде, благодарение на всеки един от нас и ни я е дал според характера, нали? Тогава ми беше първата среща с Учителя. Бях дете. В: Вие учихте тука в София. А: Италианско училище имаше. В: Аз си спомням, всички, които са ми разказвали, възрастни приятели, в ония години когато се отваря Школата - 1922-1923 г. казваха: „Ние бяхме студенти и благодарение на Бертоли успяхме да оживеем. Той даваше препитание“. А: Работа им даваше, така е. Да, той имаше работилница голяма и всички тия студенти, колкото знаеха да работят, но все им даваше една малка заплата нали, колкото да се препитават. После той бе от първите, когато се закупиха места тук на Изгрева. В: Какво знаете за тия места в ония години? За купуването на местата? А: Е, то някои от братята по-заможни са купили. Но става въпрос и Учителят казал да се купят много повече „всички места до линията“ да, до линията. Помня, че баща ни ни водеше децата. В Подуяне имахме къща. Та от Подуяне пеша чак тука на Изгрева ми се виждаше много далеч. В: Спомняте ли си нещо да ви е разказвал баща ви по ония години, така някоя опитност негова с Учителя? А: Не, той баща ми не говореше много по тия опитности. Беше все таки много редовен на беседа, на всички беседи. И пълни, пълни с молива си така малки тетрадки. Той както чуваше (слушаше) беседи ги превеждаше на италиански. Винаги на италиански. И рисунки хубави създаваше. Беше надарен човек.