2. СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Приятел и то много добър на семейството ми беше скулпторът Васил Ставрев. При мои първи братовчеди от брат и сестра деца е учил Ставрев скулптура именно известния през 20-те години в цяла България Кирил Шиваров, мой братовчед. Моят род се славеше със своето меценатство и обичаше да помага на нуждаещите се хора и предимно на даровити хора. Така правеше моят баща, после сестра ми, особено и аз като поотраснах продължих делото на моят род в широк мащаб. Имах добро, отзивчиво сърце, не минаваше ден да не ознаменувам някое направено добро. Наследствена черта, няма що. Та този Васил Ставрев - скулптура, беше много уважаван и почитан от моите роднини, от моите братовчеди. Той е, казваха ми те, че е дъновист много добър и учен човек и е вегетарианец, знае да гледа на ръка и разказва много верни работи из областта на скулптурата, медицината, из областта на изкуството и музиката. Изказвал се е много често пред братовчедите ми така: „Имам учител по скулптура, вашия братовчед Кирил Шиваров. Последовател съм на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов. Хората ги наричат дъновисти, а би трябвало да ги наричат окултисти или ученици на Бялото Братство. Вашият братовчед по скулптура и Учителят на Бялото Братство играят важна роля в моя живот“. Една неделя след обед ходих у братовчедите си, там дойде Ставрев, скулптура. Той знаеше да гледа на ръка, хиромантия. Ние, децата му протягахме ръчички да ни гледа на ръка. Помня, като ми взе моята ръка, погледна линиите на ръката ми, после ме погледна в очите, но погледа му такъв един дълбок, слънчев, никой така още не ме е поглеждал. Така, такъв топъл, слънчев поглед, каза ми хубави работи и още рече: „Скептичка сте малко“. Дете още, не знаех що значи думата скептичка. Често после го срещах из улиците и най-учтиво ме поздравяваше и като си снемаше шапката за поздрав, слизаше от колелото и се ръкуваше най-приятелски с мен. Това уважение беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура. Чувствах макар и още малка, че този човек, брат има дълбок вътрешен живот. Богат, който се отразяваше и навън. Още, че този човек има нещо по-особено от другите и именно изработен добър характер.

Обикнах го, както обичаше моите братовчеди и после все по-често го срещах и все усмихнат. А очите му грееха като слънце, много привлекателен и мил човек. След години, когато станах на 13 години, случи се следното с мен: една ранна сутрин, събудих се почти в здрач, но все пак беше малко светло, но о чудо. Надигнах се от леглото, потърках очи, насред стаята на малка височина се издигна бял ангел до бюста, а отстрани с крила и с лице толкова тъжно, толкова страдание изписано по лицето му, с косички дълги. Аз не се уплаших и веднага се прекръстих три пъти и видението изчезна. До сутринта не можах да заспя под впечатлението на преживяното. Това беше моя ангел- хранител, който ми показа, че ме очакват само страдания в живота ми. Обикновено ставам рано, умих се и отидох при моята мила майка, разправих й всичко. Тя се усмихна и рече: „Сънувала си, чедо“. „Не, майко, не беше сън.“ Дълбоко съхраних в себе си видението и никому дума. Завърших гимназия, на 18 години постъпих чиновничка в Радио „Варна“. Работа много. В разцвета на младостта си все търсех нещо, търсех божествени хора, чисти и святи, както беше моята душа. Беше петъчен ден. рано сутринта се събудих към 5 часа. Яви ми се второ видение. Лежах с широко отворени очи и силна светлина ме осени. На срещната стена се яви една прозрачна лента. В полукръг се очерта почти белезникава, широка около 25 см и се устремява към иконата, която майка ми държеше в ъгъла портрет на Исус Христос с Дева Мария и веднага си рекох като видях образите на светците осветени: „Ах, Господи, тихо извиках, как досега не съм се обърнала към Тебе?“ Тази дъга на време дойде, да ми покаже пътя прав. Веднага станах, умих се, облякох се, но не се обадих на домашните ми и се запътих за църквата „Св. Петка“, която беше в близост до жилището ми. Стигнах църквата и клисарят тъкмо отключваше вратата. Влязох, купих няколко свещи и се запътих към вътрешността на църквата. Погледнах иконите, помолих се, запалих свещи и си излязох. Откровено казано църквата не ме привличаше никога. Аз съзерцавах икони отдавна отминали. Исках да видя живи икони в света. Да ми проговорят.

Събота прекарах в размишление, привечер ми дойде на ум да посетя утре сутринта, неделя, семейство Ставреви и на другия ден, неделя, към 9 часа преди обед аз се запътих към домът на брат Ставрев. Като приближих домът им, почуках на вратата. Веднага се появи брата. Пак тъй лъчезарен, усмихнат и покани ме да отидем в горния етаж. „Дойдох при вас да ми гледате на ръка, нещо съм умъчнена.“ Като взе брата ръката ми рече: „Не се отчайвайте. През пролетта ще идвате в нашия салон на Бялото Братство и там ще си говорим повече“. В това време взе от масичката си една малка книжка и ми я даде: „Прочети си я, рече, и след това ми я върнете“. Благодарих му, ръкувах се и излязох. Беше месец ноември 1939 г. Заглавието на книжката беше „Новата Ера. Издигнете жената“. Много се зарадвах. Скоро се прибрах у дома и се зачетох. Още от първите редове тази малка книжка, която бе съдба и щастие за мен, определи моя път и тъй като имаше война между Германия и СССР, над България често кръжаха вражески самолети и по тоя случай имахме затъмнения. На прозорците слагахме тъмни книги, за да не ни нападат. Много бързо прочетох тази малка, интересна книжка. Тя беше беседа от Учителя. Първата ми беседа. След три дни вече носех беседата на Ставреви, зимата бе много студена, сняг до колене. Приеха ме все тъй радушно. Исках нова беседа. Брата рече: „Ще ви дам пак нова беседа, но хубаво е да си купите от църквата Библията и да почнете да я четете. Незабавно си купете Библията“. И всеки ден като се връщах от работа си прочитах по една-две глави. Колко добре се чувствах в ръка със

Светото Писание, което закупих от църквата за 100 лв. и вече цяла зима си имах най-приятна работа. Четях беседи от Учителя и от Библията по три глави. С нетърпение чаках пролетта, чаках 22.март, първия ден на пролетта, за да вляза в братския салон, за който ми говореха семейство Ставреви. Измина зимата, наближаваше пролет. Брат и сестра Ставреви на 22.март, както се уговорихме, минаха край нас, бях готова и поехме към братския салон. Колко радостна бях. В душата ми грееше слънцето на Любовта, запалено и поддържано от Словото на Великия Учител на Бялото Братство. Много тържествено се отпразнува денят 22.март. Песни, Слово, музика, пееха братята и сестрите и славеха своя Творец, Учителя и Христа. Масата в средата на салона, покрита с бяла покривка, върху нея бяха поставени хлябове, питки, сирене, кашкавал, лук, чесън и пр. Все вегетариански храни. И аз сложих два хляба. А отстрани на масата вреше на печката казан с картофи. Вечерта мина много добре като се молеха братята и сестрите и аз заедно с тях. Лицата на всички светеха, озарени от една вътрешна радост, вътрешно доволство и благодарност за Словото на Учителя.