43. ОСВОБОДЕНИЯТ ПРЕСТЪПНИК

Като бяхме в Мърчаево направихме няколко екскурзии към връх Острец. Групата се проточваше на стотици метри, защото пътуваха и млади, и възрастни. По едно време една от сестрите, Софка, изостана назад. Учителят се спря и специално посочи да я поизчакаме, за да може да се прибере към основната група. Ние сме седнали и почиваме. По едно време Софка пристига много разтревожена и объркана. „Учителю, видях на едно дърво да виси човек обесен.“ „Не се тревожи за него. Той виси там от векове, понеже престъплението му е много голямо.“ „Учителю, като минавах покрай него, чух, че някой се моли. Като се обърнах и го видях обесен на дървото. Обесен, ама говори и ми се моли. Изплаших се много. Оня иска да го освободите.“

Ние всички се оглеждаме и вече разбираме, че тя е видяла онзи да виси на дървото, но това е етерният му двойник, който е закачен там от векове. А тялото му отдавна е изгнило в земята и то не от вчера, но от векове. Накрая Учителят каза: „Ще бъде свободен!“ Ние всички си отдъхнахме и след малко поехме отново по нашият път.