39. ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Към края на престоя ни в Мърчаево Учителят ме извика и ми даде дневника си да го прочета. Аз го прочетох и Му го върнах. Казах Му: „Велики неща сте писали, Учителю. Това ще бъде най-ценната книга“. „Не, Юрданке, българския народ не заслужава. Каквото аз казах да направят, те не ме послушаха нищо и не направиха нищо. Сега ще си носят последствията. Затова иди и го изгори.“ „Нима ще изгорите такъв документ?“ „Рекох, иди и го изгори!“ И ми посочи къде да заровя пепелта. Той добави: „За Бога друго дърво за разпятие няма“. Аз отидох, изгорих дневника и с Темелко щяхме да съберем пепелта и да си я запазим. Той разбра нашата мисъл и наново ми каза: „Нищо няма да взимаш. Всичко ще сложиш в земята.“ Тогава Темелко изкопа трап, сложихме в земята пепелта и обадихме мястото на Учителя. Това е историята на дневника.