36. СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК

Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме месността и сме оставяли да преспим там по един-два дена. Затова място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение.

Ходехме на минералният извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като се гледаш в камъка виждаш чуден пейзаж. Един ден както съм прала дрехите на рударския извор ми е паднал камъка от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка от пръстена. Умъчнена отивам при Учителя и Му казвам как съм си загубила камъка на пръстена. Той се посъсредоточи: „Иди на извора утре по- рано и погледни във водата и ще го видиш“. Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: „Не пери повече с него! Пази го! Това е един светъл дух вграден в камъка. Това е скъпоценен камък“. Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък.