34. ПЪЛНАТА КОШНИЦА

Един ден пристигнаха в Мърчаево две сестри от провинцията и носеха пълна кошница с праскови и няколко буци с масло. На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин. Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница.

Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя. Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“.

В една от стаите на домът Темелков живееше един руснак с жена си, няколко деца и старата си майка. Той беше дошъл тук да живее вероятно по линията на Владо-руснака. Но аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам?“ „Да, всичко и недейте пипа нищо“. Предадох кошницата на рускинята, тя се зарадва много, но мене ме беше много яд, как можа Учителя да даде всичко и да не остави нещо поне за нас, за кухнята. Тогава толкова трудно се намираше масло.

Рускинята направи на децата си баница от маслото, нахрани ги и си легнаха, а руснакът го още нямаше. Късно вечерта се прибира, руснака пиян казак до фуражката си и почна да бие жената, че после децата и настава страшен плач и цялата къща се събужда. Отива Темелко да ги смири. А аз влизам при Учителя да питам какво да правим. „Учителю, руснака ще пребие жената и децата“. „Това е рекох от маслото и прасковите. Като вървяха из пътя, от Владая до Мърчаево все това си приказваха: „Толкова масло и плодове носим на Учителя, но Учителя я ги види, я не ги види, защото това ще го изяде Юрданка и другите сестри около нея“. Кога даваш нещо трябва да го дадеш от сърце без да ти се свиди и да не мислиш кой ще го яде. Та сега тоя бой е на мястото си и тая гюрултия през нощта.“

През нощта не спахме, сутринта живота започна отново, а онези сестри разбраха, че прасковите и маслото са отишли при руснаците и много съжаляваха, че са се трепали да ги носят от толкова далече. Та едни ядоха баница, после ядоха пердаха, а след това си доядоха с прасковите. А сестра ви Юрданка не близна нищо от тях, но не яде и пердах, ни праскови. Остана тази приказка за пълната кошница, от която Учителят не яде.