17. ИЗГРЕВЪТ И ЗЕМЯТА ХАНААН

Когато се прибрахме и преместихме от Варна в София отначало бяхме на ул. „Опълченска“ 66. Там идваха братя и сестри, там се провеждаха беседите, там се осъществяваха срещите на приятелите с Учителя.

По-късно се закупиха места на Изгрева и се преместихме да живеем горе. Ние си направихме къщичка, която до скоро стоеше. На Изгрева се направи салон под ръководството на Учителя, като и Той работеше заедно с братята. Отначало имаше само палатки поставени от братята. Това бяха военни палатки останали от войните. После се построиха дървените къщички и така се построи селището на Изгрева. Тук сме прекарали едни от най-щастливите си години. В молитви, песни и музика, гимнастика и екскурзии до Витоша и Чам Курия. След това почнахме да ходим до Мусала и Рилските езера. Това бе времето на разцвета на Бялото Братство и бяха най-хубавите ни години.

Аз услужвах на Учителя с много неща. Веднъж като му бях измила краката и ги избърсвам с кърпата, Му казвам: „Учителю, с какво съм заслужила да бъда при такъв велик човек?“ А Той ми отговори: „От миналото, Юрданке! От земята Ханаан.“ И когато пишеше писмо до моят съпруг Иван Жеков, понякога поставяше и следният поздрав: „Поздравете Юрданка-Ханаанка“. Отначало ми беше непонятно, но после разбрах, че с Него идваме и пътуваме от хилядолетията на човешката история. Та тук на Изгрева се бяхме събрали както от Ханаанската земя, така по времето на Мойсея, от Юдея и Галилея, че и от Палестина. Имаше от всякъде. Всички бяха дошли по различно време и трябваше да дойдат на Изгрева. Те трябваше да оформят Духовният Изгрев.