13. СЛЯПОТО ДЕТЕ

Един ден Учителят извиква при себе си Юрданка и казал, че днес тя трябва да изпълни една задача. Той взима една малка ножичка и изрязва от палеца си част от нокътя си и го подава на Юрданка. Нарежда й: Вземи това и го сложи в кърпата си, да не се загуби. Сега ще отидеш в най-бедния квартал (той казва името на улицата и описва къщата) там има едно сляпо дете, то седи пред вратата на къщата, докато майката е на работа. А на двора има едно куче, но не се плаши от него. Ще пристъпиш до детето, ще потриеш очите му с парчето от нокътя, който ти дадох и ще кажеш формулата, която ще ти кажа и ще се върнеш тук без да казваш никому това.“ Юрданка взела нокътя, много лесно намерила описаното място и къщата. А детето седяло пред вратата. Тя казала формулата, потрила очите с нокътя и тогава паднали две люспи от очите на детето. В този момент то прогледнало.

Тя се върнала пак така, както влезнала, кучето е било на двора, но то не е лаело нито при влизането, нито при излизането. И никой не е разбрал как е прогледнало детето освен тя и Учителя. Майката била разбрала от детето, че идвала една жена и му натъркала очите с нещо и то прогледнало. Тя започнала да разпитва и да търси тази жена. Учителят не позволил да се говори нищо за случилото се. Ако бе се разчуло, всички слепи от България биха се изтърсили във Варна и нямаше да има място за нас да се доближим до Учителя.Той можеше да лекува всякакви болести, когато отидеше някой при Него с вярата, че отива при Учител и при Господа.