РАДКА ЛЕВОРДАШКА

ЮРДАНКА ЖЕКОВА

1. ПЪРВИ ДУХОВНИ СБИРКИ

Бях младо момиче, когато започнах предано да служа на Бога. Събирах девойки на групи и се молехме, пеехме, четяхме религиозни книги. Аз ходех да прислужвам в дима на поп Константин Дъновски. Той е бащата на Учителя, още преди да познавам г-н Дънов, така както Го наричахме тогава. Нашите духовни сбирки с моите приятелки стигнаха до подозрението на властта и един ден дойдоха и ме арестуваха. Задържаха ме в участъка. А моите приятелки през това време се събрали заедно и целия ден се молили за мен.

Когато ме извикаха при началника на полицията, той ме попита: „Ти що за мома си? С какво се занимаваш ти и твоите приятелки?“ Аз казах, че с нищо лошо не се занимаваме, а правим само добро на хората. Където има болен човек отиваме да му помогнем, насечем дърва, почистваме, приготвяме храна и помагаме с каквото можем. Това съм правила аз и моите приятелки. Началникът ме погледна, известно време помисли пък ми каза: „Хайде, отивайте си, но внимавайте да не ми попаднете пак“. Като си отидох намерих моите приятелки в тревога, разказаха ми, че целия ден били в молитва.