10. КОРИТО ЗА ПРАНЕ

Беше неделен ден по време на събора в Търново. Ние сме до колибата, а една сестра извадила коритото и започнала да си пере бельото. Чистница, иска тука да си изпере, после да си провиси бельото на тела да го развява вятъра докато изсъхне. Ама тука са стотици мъже и гледат как бельото й ще се развява като бяло знаме на чистотата. Ето че Учителят ме извика и каза: „Иди й кажи на сестрата да прибере коритото с прането“. Отидох и предадох думите Му, но тя не обърна внимание и продължава да си пере. Втори път ме прати Учителят при нея: „Иди при оная чистница, дето си пере гащите и й кажи да си прибере коритото“. Аз пак отидох и предадох нареждането на Учителя. Но тя недоволно ме погледна и каза: „Ние сме от новите хора. Това тук няма никакво значение, че си пера гащите и други неща“. Трети път ме прати Учителят. И аз отивам и строго й казвам: „Прибери коритото, защото ще ти го захлупя на главата“. Тогава чак тя-отстъпи и прибра коритото с прането. Тя не можеше да разбере защо Учителят й нарежда да прибере коритото с прането. След това Учителят ми каза: „Ако я видят свещениците и външни хора как е простряла прането си с гащите и други неща, ще започнат да злословят. А ние не трябва да ги дразним. А като видят братята тук на простора прането ще се заглеждат в него, на някои ще почнат да текат лигите, други да си подръпват мустаците, а трети да си гладят брадите. Ако тя е дошла за това да си заминава. Това е събор за братя и сестри, а не за мъже и жени“.