7. РЪКАТА, КОЯТО ИСКАШЕ ДА СТРЕЛЯ

Това се случи през 1920 г., когато Учителят говореше на приятелите през прозореца на стаята си на ул. „Опълченска“ 66. Беседите редовно ги посещаваше една млада жена. Един ден пред Учителя застана нейния съпруг разярен и почна с остри думи да напада Учителя и да Му се заканва, загдето увлича жена му. Учителят бе застанал сериозен, концентриран и спокоен, а посетителят кипи от ревност, изважда пистолета си и го насочва срещу Учителя, който в спокойна поза е застанал пред него. В момента, в който насочи ръката с пистолета си готов да гърми и застреля Учителя, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна да моли със смирение Учителя да го освободи от това положение. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж тя се отпусна и той поиска прошка и накрая си отиде в дълбок размисъл от случилото се. От този момент нататък жена му свободно идваше на беседи, необезпокоявана от никого.