3. ХИРОМАНТЪТ СЪС СЕДЕМ ЖЕНИ

Пропуснах да кажа, че майка ми още отначало се беше запознала с брат Ангел Вълков. Но най-напред майка ми е отишла в София заради Учителя. Трябва да знаеш, че всички отиват най-напред заради Учителя, а после като си харесат някого отиват при него. Това е една истина. А Ангел беше добър, хубав човек.

Майка ми е родила на баща ми четири деца, но както казах те не живееха добре. Той много я биеше. Учителят извика един път баща ми - Тошо-гледача по въпроса за къщата. Тая къща майка ми я купи. Майка ми имаше и крачна машина на нейно име. Та Учителят му казал: „Тодоре, внимавай, тази къща ще бъде за децата. Пада ти се да отидеш на лагер“. „Аз не ща да отида на лагер“, казал баща ми. „Тогаз децата ти ще страдат.“ Само аз не съм ходила на концентрационен лагер. Спаси ме цигулката, с която свирех песните на Учителя. Сестра ми беше три години на лагер в Белене, изкриви се от работа, другата с хулиганите я взеха през 1957 г. и тя беше на лагер. Учителят казал още на баща ми: „Ако продължаваш да биеш жена си ще я взема от лапите ти“. Това майка ми го разправя. Затова тя отиде при Ангел. Че коя жена ще стои да я бият?

После от къде я намери баща ми тая Вера Христова от Пловдив. Той я доведе тука. Той я ожени за Йордан-кошничаря. Тя се ожени заради жителството. Нещастница.

Учителят казал на баща ми, че ще има седем жени. Когато се натрепаха, като се биха с майка ми пред Него, то на Учителя до гуша му дойде от майка ми и баща ми. Казал им: „Ако аз съм Учител и ме смятате за такъв, то престанете да се биете. А ако не съм Учител - то можете да правите каквото искате“. В момента се спрели от тези думи. Засрамили се. Колко пъти са се били и колко пъти майка ми е спала в гората. Една жена като я биеш разбира се, че ще избяга. Накрая Учителят казал на баща ми: „Недей да гониш Тодора, тя няма да се върне“. Учителят питал майка ми: „Сестра Тодора, ще се върнеш ли при децата си?“ Тя отговорила: „Не, Учителю, искам Ангел!“ Това майка ми го разправя: „Няма ли друг брат?“ „Няма.“ Така говореше майка ми и плачеше. Много го обичаше. И след туй Учителят казал на баща ми: „Тодоре, ще ти изпратят по-добра жена от Тодора“. И тогава дойде Донка и се ожени за баща ми. И наистина Донка много хубаво готвеше. Не мога да си кривя душата, макар че тя не ме обичаше. А Вера после дойде от Пловдив. И аз му викам: „Каква е тая бе, гдето си я довел?“ Той вика: „А тя ми е духовна дъщеря“. Ама, че духовна дъщеря. А Донка я пъди, но тя с лека кола идваше при баща ми. Ама той е виновен.

Учителят се явяваше на баща ми, нали е гледач, има връзка с Невидимия свят. Когато трябваше да дойде у нас Донка: „Ставай да пометеш, защото жена ти водя!“ Донка го знае това нещо и се радва, че е изпратена от Учителя. Тя много обичаше баща ми и още скърби за него. Но той после си живееше с Вера, а Донка готвеше и на двамата. Големи истории. Викам: „Донке, ти им готвиш, а той се разхожда с Вера на Алеко и там пият бира“. „И за мен ще има“, казва Донка. Ама големи зодии са били на Изгрева, големи скици и зодии. Ама са безпокоили Учителя, там е работата. А Донка какво прави сега? Донка е болна. Тя живее с брат ми в един двустаен апартамент. Но брат ми е много мръсен. Той е пияница. Донка има захарна болест и склероза. Баща ми е направил завещание на брат ми, защото го беше страх да не го убие брат ми, защото нас не ни ще. Какво ли вика, те са лесни. Той не ме включи за жилище и продаде моето наследствено право. Ако не беше Мирчева щях да остана на свободен наем, къде щях да отида? Трябваше да ходя да шетам на хората за едно спане, а всеки иска да си има свое. Учителят е казал на баща ми, че много ще страдат децата, защото той е виновен. Тя, майка ми е разказала на Учителя всичко и Той винаги е на страната на беззащитните. Как така, четири деца му е родила и накрая ги оставя без къща. Не е отговорна само майката и бащата е отговорен. Два вола като карат колата е по-лесно. Може ли един вол да кара кола? Без баща е много лошо. Ние сме щастливи, че сме видели Учителя. Ако Го нямаше, не знам какви щяхме да бъдем. Учителят ни помага. И сега дори повече ни помага. Аз чувствам, че Той ни помага. Учителят казва, че когато дойде при него посетител то говори с един човек само три минути, само толкова е при него. През другото време Той вече не е там. Той се излъчва. Остава тялото си и друг вкарва в него.