II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна
гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св. Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другият ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му. Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец.
„Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога."
Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя.
След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин вече е закътан АНТИМИНСЪТ като знак и Залог на Божието Знамение.
Той се завръща във Варна, става учител през 1864 г. в първото българско училище в село Николаевка, става свещеник през 1857 г., оженва се за дъщерята на Чорбаджи Атанас, открива първата черковна служба на български във Варна, в новооткритата църква „Св. Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 год., в долния етаж на българското училище, построено през 1862 год. Участвува активно и е водител на борбите за църковна независимост във Варненския край.
В дома му се ражда първородният син Атанас. След време се ражда и дъщеря му Мария. А на 12 юли 1864 год. се ражда в дома му третото по ред дете, онзи младенец, за който е казано в Знамението, че ще се роди „Прославений Вожд".
На 28 февруари 1870 год. чрез Султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават право да се черкуват на български и да учат на българско четмо и писмо. А поп Константин Дъновски е взимал дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно Знамение от Господа се е осъществило.
На 3 март 1878 год. е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание.
На 7 март 1897 год. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху сина человечески, сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно.
Бог посети единороднаго Сина и го новороди чрез своя Дух и го облече чрез Сила и Мощ. Прославеният Вожд бе осветен чрез Дух и чрез Сила. А Знамението Господне повеляваше да се прояви чрез Своята Мощ. Амин.
