34. ЧУДЕСАТА

Веднъж брат Юрдан-бояджията се среща с Учителя пред приемната. В момента са били само двамата и той Го пита: „Учителю, Христос на времето правеше чудеса, направи и Ти някое чудо, та да видим, че и Ти можеш да правиш такива“. Учителят нищо не му казва, но го оставил долу да чака пред приемната, а Той по дървените стъпала се изкачил в горната Си стая като му казал, че ще се върне скоро. Юрдан Го чака да се върне по стълбите при него. Каква му била изненадата когато видял, че Учителят иде и се задава откъм поляната. А друг изход освен стъпалата, до които Юрдан стои няма. Учителят може да излезе от стаята Си единствено да слезе по стълбите така, както се качва по тях. Пристига Учителят и го пита: „Брат Юрдан, тука ли чакате, за да видите чудото?“ Той успял само да си отвори устата и да промълви: „Видях!“

Друг брат, Георги Сотиров отива да търси Учителя в стаята Му горе, понеже долу Го нямало. Качва се по стълбите, спира се пред вратата и почуква. Хлопа няколко пъти, но никой не се обажда. По едно време вратата сама се отваря и чува, че Учителят слиза по стълбите от наблюдателницата, която беше направена над салона и която е направена на покрива на Неговата стая. Това беше едновременно и солариум, имаше стъклени прозорци и беше пригодено там Учителят да прави слънчеви бани. Минава край него и му казва: „Не се допирай до Мене“. Слезнал долу в приемната си и след малко пак тръгнал по стълбите да се качва горе. Георги Го чака на площадката пред вратата на горната Му стая. Изведнъж, по това време Георги се намерил вдигнат от земята на половин метър във въздуха и така виси. Виси във въздуха и се чуди каква ще е тази работа, започнал да си мърда краката, за да слезе някакси на земята, обаче това не става и той виси във въздуха. По това време Учителят минава край него, туря си ръката на рамото му, потупва го и му казва: „Няма нищо, това е един малък изпит, за да ти се уякчи вярата!“ След секунди тялото на Георги постепенно слиза и той стъпва на краката си.

Подобен случай имаше и Тодора Юрданова. Както си държи Учителят беседата, сутринта в 5 часа, тя е седяла на стола до черната дъска. Както си седи изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода. Които били около нея видели това и се изненадали. Отиват да питат Учителя какво е станало с Тодора. „Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност.“

На Изгрева ние ежедневно, учениците от Школата се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естественият ред на нещата. И затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а спомена възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека.