30. ИЗВОРЪТ

Зимата в Мърчаево беше дълга, но приятелите прихождаха и посещаваха Учителя. Така през зимата беше дошъл брат Лулчев. Стана дума, че брат Темелко няма вода в двора и че трябва да се носи от далече . Всички знаехме, че Лулчев е сензитив и може да открива къде има вода. Излезнаха навън, намериха две лескови пръчки и с тях започнаха да търсят вода наоколо. След малко се установи, че на едно място трябвало да има вода. Аз вземах копача и макар че почвата беше скална, отдолу беше скала, успях отдолу да изкопая една дупка повече от един метър и се показа вода. През пролетта, когато се стопли времето започнахме да работим върху каптирането на извора. Темелко, който беше каменар докара с колата си от Витоша издялани от него камъни и с тях оградихме този извор. След това започнахме под ръководството на Учителя да го украсяваме. И така той стана толкова привлекателен, че като отидеш там при него не ти се иска да го напуснеш. Той беше наречен „Изворът на Доброто“. Независимо от това ние работихме върху двора и направихме много други подобрения. Един ден Учителят оглежда така двора и рече: „Ние направихме двора повече културен отколкото трябва“. Там непрекъснато идваха посетители от града, за да се срещнат с Учителя и трябваше да има място, където да бъдат настанени. Затова се стараехме да подготвим най-елементарните условия, столове, пейки, топла вода и една супа за обяд.