28. ПРЕРОДЕНИЯТ СИН

Темелко имаше син Костадин, който бил войник и участвувал в нелегална комунистическа група, която трябвало да изнесе оръжие от склада на казармата на партизаните-комунисти. Изнесли веднъж, но се върнал още веднъж в склада, но там го хванали, арестували го, измъчвали го да издаде другарите си, но той и дума не продумал. Накрая зверски го убили и го закарали при Темелко, за да го погребе. Той отива на Изгрева при Учителя и плаче за убития си син. Учителят го успокоява: „Считай, че е бил на фронта и на война са го убили“. Той като се връща на село продължил да скърби за убития си син и да ридае дни наред. Обаче Учителят се явява на дъщеря му: „Кажи на баща си да не плаче, защото само след една година ще повикам и Царя при себе си!“ И действително след една година Царят се помина. По този случай си спомням, че една сутрин в пет часа Учителят каза: „Сега Царят е по-доволен, че си е отишъл и си е заминал за онзи свят“.

Но преди това утешил Темелко като му казал, че убития му син отново ще се върне в домът му. Точно на 9.IX.1944 г. снаха му, т.е. жената на синът му, който останал жив, родила момче, което нарекли Петър. Когато станал на шест години влезнали с дядо си Темелко в мазето на старата къща. Случайно детето намерило едни стари обуща от убития войник-син и казал на дядо си: „Дедо, ти знаеш ли, че тези обувки са мои? Ти знаеш ли, че аз съм Костадин, когото убиха като войник и комунист? Аз пак се завърнах в същия дом“. Тогава брат Темелко си спомня думите на Учителя и се убеждава, че убитият му син Костадин се е преродил отново чрез втория му син и сега е негов внук. Така нагледно се убедихме всички какво означава прераждане.