22. КАРАНИЦАТА

На Изгрева имаше обща кухня, в която дежуреха различни сестри. Продуктите за кухнята се набавяха от градината и онова, което не достигаше се купуваше от градския пазар. Понеже аз непрекъснато бях на Изгрева, работех в градината и често ме извикваха да помагам в кухнята. Да насека дърва, да донеса вода, да измия продуктите. А се готвеше за стотина човека. А това не е малко по това време. Така че аз често помагах на сестра Станка в кухнята, която готвеше както на Учителя, така и на работниците. Тя беше малко нервна и често ми се караше. Един ден тя почна така да ми се кара, че много дълго продължи. Аз все гледах да я изтърпявам. Кухнята беше на източния край на салона, а приемната беше на западната част на салона. И без някой да казва за тази караница, гдето Станка ме гълчи, ето че Учителят пристига в кухнята от Неговата приемна, гдето е на другия край на салона и където нищо не се чува от крясъците на Станка. Той пристигна и остро започна да й се кара. Каза й: „Ти не си за тука. Ти трябва да отидеш да работиш в някоя фабрика, да се научиш да се подчиняваш на надзиратели!“ Кара й се дълго и тя по едно време се разплака. След това Учителят омекна, обърна се към мене и каза: „Ако сте като другите, по е хубаво да не сте и да ви няма тука“. И си отиде.

Тази случка иде да покаже колко Учителят е чувствителен на всяко дисхармонично състояние, как Той долавяше и идваше да защити известни принципи.

Пак по това време Учителят в една беседа казва: „Сега Господ работи в кухнята“. А в кухнята работехме само аз и сестра Станка. Като чух това, аз малко се изправих. Учителят като видя това продължи: „Сега Господ работи в кухнята и действува със Сила и мощ, за да нахрани гладните на Изгрева не само с чорба, но и със Словото Божие“. Като чух това аз леко се свих и разбрах, че тук на Изгрева трябва да бъдем работници на нивата Господня.