13. СЪДБАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

Един ден сме с Учителя и брат Ради, работникът, който дойде след мене на Изгрева и беше 25 години по-възрастен от мене, пред бараката на сестра Паша Теодорова, стенографката. Както си седим и се разговаряме - ето ти дотърча сестра Граблашева,която психически не беше много добре и се нахвърли върху нас двамата с брат Ради. Каза ни няколко обидни думи и вика: „Учителю, Учителю! Тези какво щат тука? Тези двамата какво, какво работят?“ А Той помълча малко и рече: „Докато Ангел и Ради работят на Изгрева, на Изгрева ще бъде светлина. Когато престанат да работят, ще настане тъмнина“. Минаха от тогава години, а ние двамата си работехме на Братската градина необезпокоявани. Всичко вървеше добре, но дойде време и Учителят си замина за другия свят. Ние продължихме работата си, но към 1953 г. мене ме уволниха от работата в Братската градина. Тогава имаше Братски съвет и той от името на Братството ръководеше и разполагаше с парите останали от Учителя и от средствата, които постъпваха от продажбата на онези продукти, които ние с брат Ради изкарвахме от градината. Остана брат Ради да работи и назначиха Ганка да му помага. Значи мен ме уволниха умишлено и целенасочено, да не преча на някои хора. Да, ама аз съм работник, а не участвам в ръководството та да им преча. Вероятно съм пречил по друг начин та ме уволниха. След няколко години брат Ради беше вече към 80 години. Той се поболя и си замина за другия свят. Скоро след това братството се разтури след процеса 1957/58 г. и държавата тури ръка на имотите на Изгрева, като всички ние бяхме изгонени навън. На салона му се тури катинар. Ония, които бяха в Братския съвет и ръководеха бяха разтурени от държавата, а двамина от тях отидоха в затвора.

Преди да бъда уволнен, през пролетта сънувам сън, че идвам откъм салона и минавам покрай входната врата и стигам до вратата, която води в градината, където е погребано тялото на Учителя. И точно до вратата зад мене ме настига Пенка Михайлова от Стара Загора, туря си брадата на дясното ми рамо и казва: „Ангеле, през лятото ще дойде тук твоята хазайка (аз живеех в една барака собственост на една сестра от с. Шейново, Казанлъшко) и през есента ще бъдеш уволнен от братската работа в градината за 10 години“.

И действително през лятото дойде моята хазайка, а през есента бях уволнен на 1.Х.1953 г. от братската работа в градината. Навън условията бяха неблагоприятни. София беше разрушена от бомбардировките. Беше няколко години суша и имаше неурожай. Продоволствието беше оскъдно. Купонната система още беше в сила.Аз не бях работил навън и нямах създадена работа. А сестра Тодора я бяха уволнили три години преди мене. Все пак трябваше да се справим с тежкото положение. С Тодора бързо проучихме горските гъби и започнахме да ги берем и продаваме. Аз ги берях, а тя ги пласираше. Това продължи 10 години. На десетата година от изгонването ни, аз работех на Изгрева, правехме ограда на братските места, които бяха предадени към телевизията. А Тодора както си полегнала за почивка вкъщи в полусънно състояние чува ясен глас, който й казва: „Стани, иди в градината! Градината е нападната от деца и стой там докато се оправи тази работа и тя скоро ще се оправи“. А Тодора беше медиум. И действително тя станала и отишла към градината. По това време тя си мислела как е възможно това да чуе, когато градината си имала пазач и много пъти тя се молела на пазача да отиде до гроба на Учителя, за да се помоли там, но той не я пускал. А веднъж му заплакала и пазача едва я пуснал. С такива разсъждения тя стига до вратата на градината и вижда, че тя, портата е повалена на земята, а вътре градината е пълна с деца, които са се качили по 5-6 на вишневите дървета. А това беше в началото на юни когато вишните едва почват да съзряват. А градината беше взета от 8-мо училище за опитно поле. Тогава към всяко училище беше предадена земя, за да бъде опитно поле на учениците и да прилагат своите знания и да правят опити. Като гледа тази картина Тодора се ужасява, защото децата не само, че ядат зелените вишни, но чупят клони и хвърлят по земята. Тя започнала да ги увещава, да не ядат тези зелени плодове, да слязат от дърветата и да не чупят клоните. „Бабо, ние тука работим, а учителките не ни дават да ядем. Сега пък ще ядем и ще чупим“. А тя ги увещава: „Абе, деца, тази градина е моя, аз съм садила тия дървета. Когато узреят вишните елате, аз ще ви дам.“ „Тъй ли, бабо, твои ли са тези дървета?“ „Мои са, но ми ги взеха и ги национализираха.“ А те знаеха тогава какво значи тази дума, защото по ония години комунистическата власт беше национализирала всичко. И те слизат от дърветата. Добре, но след тях идват други. Та това е цяло училище. И тях тя увещава през целия ден. На следващия ден пак същата история. Но тя през всичкото време на мене нищо не казва. Искала да провери и да види края на тази работа. На третия ден пак отишла в градината. Било тихо и нямало никой. Слезнала надолу към гроба на Учителя и тя забелязала, че там стои един млад, елегантно облечен мъж на около 30 години. Приближавайки се към него, нещо в нея й говори, че това е Учителят, който се е преобразил на млад мъж. Тази мисъл се повтаря в главата й. Значи Той сега е в друга форма. Когато се доближила до него, застанали двамата в мълчание. Най-после тя проговорила: „Господине, знаете ли каква беше хубава тази градина когато я работехме?“ „Да, знам. Стойте тука докато се оправи тази работа. Тя скоро ще се оправи.“ Думите, които тя чува са били същите думи, които чува в своята просъница, които я накарали преди три дни да отиде в опразнената градина. Тя се видяла в чудо. Турила си ръцете на очите и се обърнала на другата страна. Но като се обърнала пак към човека, той бил изчезнал вече. Тя се втурнала насам-натам да го търси, но него го няма. И действително за миг, той не може по човешки да се отдалечи на голямо разстояние от нея, че да не може да го види. Тя е разбрала, че това е бил Учителят, който е станал невидим, което изкуство Той владееше още докато беше жив на земята и ние сме били свидетели на такива неща. А Учителят казва: „Аз мога да ставам видим и невидим“. Значи тя като се обърнала настрана, Той веднага е турил преграда и е станал невидим.

На четвъртия ден тя пак отива в градината и още при влизането започнала да си приказва гласно на себе си: „Ех, кога ще се оправи тази работа най-сетне!“ Ето, че от съседната барака, която беше в градината, която училището беше построила за пазача изкача един младеж и я попитал: „Бабо, какво има?“ „Абе, момче, тука кой пази тази градина? Аз от няколко дена идвам тука и едва се справям с много деца, които налитат на зелените вишни.“ „Бабо, аз съм домакин на училището и ако общината разбере какво поражение са направили децата на дърветата ще ме уволнят от работа. Ние тука една вечер дойдохме седем души пазачи, че като дойдоха 20 души хулигани, че те ни гонеха нас, а не ние тях. Ние сме дигнали вече ръка от градината. Аз знам, че вие сте работниците от градината и ако желаете вземете да си пазите дръвчетата. Училището е на самоиздръжка. Заплата не можем да ви дадем. Ще се ползвате от плодовете и колкото сухи дървета има. Кажи на твоя човек ако е съгласен аз в неделя ще дойда „и ще ви дам законно назначение на лист. И приберете тези начупени клони от земята. Директорката на училището каза, че ако има някой да я отърве от тази градина банкет ще даде .

Вечерта, когато се прибрах от работа, Тодора ми разправи цялата работа. Вие се досещате, че ние вече живеехме заедно от години. Значи ни канят на работа в градината, но без заплата. Тогава си спомних за онзи сън, който излезе на яве, че съм уволнен за 10 години от братската градина. А това време съвпадаше с новото назначение. Значи Учителят пак ни вика на работа. Ето защо приехме работата при всички условия и вече работим тук. Наистина в неделята домакина на училището пристигна и ни донесе заповед за назначение. Отначало имахме големи неприятности с хулиганите, които постоянно налитаха, но с такт и умение, полека-лека това нашествие след няколко години започна да стихва. Цялата градина беше добила вид на безстопанствен имот. Непрекъснато идваха момчета и момичета от училището. Носеха кошници, за да берат вишни. Минаваха войници на групи и те налитаха. И от сутрин до вечер ние трябваше да отстояваме на тази напаст. Това продължи три години докато ги отвикнем. И сега имаме неприятности, но вече много по-малко.

До преди да влезем ние отново в градината, никой от нашите хора от Братството не можеше да стъпи в градината. Там имаше будка с пазач и катинар на вратата и тя се пазеше и зиме и лете, никой да не ходи на гроба на Учителя за поклонение. Когато ние влязохме в градината започнаха полека- лека да идват нашите хора на поклонение. Имаше свободен достъп до нея. Започнаха да идват непрекъснато през целия ден. През лятото дори съм ги броил, на ден минаваха по 70 души. И така се изпълни думата на Учителя, че докато работят Ангел и Ради на Изгрева ще бъде светлина. А като престанат да работят, ще настане тъмнина. И така стана. Но стана и нещо друго. Братският съвет мен ме изгони, а държавата в лицето на директора на училището върнаха мен и Тодора на работа в Братската градина. Върнаха работниците на Учителя. Но не върнаха Братския съвет и членовете му, които ни бяха уволнили. Сега има Братска градина, която работим, има свободен достъп до гроба на Учителя, но има разтурен Братски съвет и него никъде го няма. Поуките са за вас. Значи сега когато Учителят отново ме викна да работя в градината, пак се отвори един прозорец на хората, които имат отношение към Учителя. Създаде се условие за развиделяване. Когато ние влезнахме и поехме работата всичко беше занемарено. Мястото на Учителя беше обрасло с висока трева до над пояса. Вътре лежеше едно черно куче. Най-напред очистихме тревата, прекопахме мястото около гроба, като посяхме половината с теменуги, а другата половина с петунии. След това се заех да обработя мястото около гроба. Той беше се втвърдил и обрасъл с шипки и храсти и тръне, че ми отне 20 дена докато го обърна с права лопата. И така след 2-3 години, след непрекъсната ежедневна работа мястото придоби своят хубав вид. Целогодишно растяха цветя. Бяха насадени рози, лозата бе възстановена до гроба на Учителя и дойде време, че един брат направи една елипсовидна ограда, която бе поставена до самата елипса. Така приключи един етап, който се движеше и ръководеше едновременно от Силите на разрушението и съзиданието. Последствията са ясни и видими. Изгревът бе разрушен, а обитателите му бяха пръснати в новостроящите блокове в различни квартали. Остана непокътнато мястото на Учителя, но как това се запази ще ви разкажа друг път.