10. ТРЪБАТА

До 1928 г. Учителят държеше беседите си в града на ул. „Оборище“ 14. Още предната година Той се беше преместил да живее на Изгрева. Но когато окончателно остана на Изгрева, Той нареди беседите в новия салон да стават в 5 часа сутринта. На Изгрева нямаше още много наши братя и сестри, а бяха малцина. Но колкото и да бяха, те не бяха свикнали да стават толкова рано, затова аз ставах преди пет часа и с една военна тръба свирех, да ги събуждам когато имаше беседи. В Морското училище аз бях тръбач на ротата. А да знаете само моряците имат най-малко 15-20 позивни с тръбата: за ставане, за закуска, за обяд, за вечеря, за тревога, за пожар, за бой, за отбой и какви ли не още. Аз им бях избрал и с тръбата свирих позивна за ставане. Събуждах ги и те отиваха на беседа. А другите идваха от града пеша. Когато започна зимата, трябваше да се пали печка за беседа и аз трябваше да я паля още в 12 часа през нощта, за да може до 5 часа салонът да се затопли. Печката беше пернишки тип, не много горлива, много пушеше и аз не бях опитен в паленето й. Първите вечери когато трябваше да я паля, Учителят ставаше от леглото си и по долни дрехи, наметнат с дългото си палто идваше при мен и заедно я зареждахме и палехме докато свикна. Научих се да я паля с горно горене и като се разгори салонът се затопляше. От време на време ставах, прихождах в салона, за да видя какво става с печката. През тези нощи нямаше никакво спане, а само будуване. Отначало като им свирех с тръбата мнозина се мръщеха, но като влизаха в затопления салон се усмихваха и ме тупаха по рамото: „Брат, прощаваме ти за тръбата. Ти не си бил само тръбач, но и запалвач на печки“. Аз вдигах рамене и мълчах. В ротата бях тръбач и тук станах тръбач на Изгрева. Когато се засели Изгрева, на много не им хареса тръбата, понеже им напомняла за военните години,, когато са били на фронта и няколко човека занесоха при Учителя своите будилници часовници, които бяха донесли от града, за да ги будят. Учителят се усмихнал и казал: „Будилника е хубаво нещо, но тръбата е още по-хубаво. При тръбата втори път няма заспиване. Тя те вдига и ставаш на крака и тръгвах в бой, защото си войник. На Изгрева освен ученик, трябва да бъдеш и войник“. За ученика го разбрахме, защото посещавахме два окултни класа и другите беседи на Учителя. Но дойде време да бъдеме войници и мнозина се изпокриха и не се впуснаха в бой да защитят Изгрева, защото вече не ги събуждаше военна тръба, а ги събуждаха будилници. Затова Изгревът бе разрушен, заради будилниците - всеки ставаше когато му е угодно и всеки вършеше това, което му хрумне. А при тръбата има един строй, една команда и една обща мисъл, да изпълниш волята на Господа,който бе на Изгрева в лицето на Учителя.