7. СТУД И СПАРТАНСКИ ЖИВОТ

Аз живеех и работех при баща си на село, понеже по това време имаше голяма икономическа криза, имаше безработица, а пък професията, която бях придобил в четиригодишния техникум по електротехника във Варненския морски флот, нямаше къде да я практикувам. Но 1928 г. когато тръгнах за Младежкия събор в София, твърдо реших да остана там и да си търся работа. След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от нашите братя. Така карах известно време, но от време на време трябваше да отделям и друго време за братска работа. Нашите братя и сестри бяха всеки на работата си - кой на държавна, кой на частна работа и нямаше кой да работи общата работа. Дойдат въглища или дърва на Изгрева, аз оставях работата и отивах да ги пренеса. Имаше работа из градината. И тъй полека-лека братската работа ме погълна и аз се определих за братски работник. Имаше една сестра Станка, която готвеше на Учителя, тя ни даваше и на нас ядене и то ония, които взимаха участие в братската работа. Нашите като разбраха, че няма да се върна на село ми изпратиха един вълнен юрган. През лятото прекарвахме с брат Иван Антонов в една братска палатка. Когато наближи зимата брат Жечо Панайотов ни предложи неговата барака, която той беше построил за летуване. Влезнахме в нея с още един младеж - Крум Няголов. Бараката беше само обкована с дъски и не беше облепена отвътре с хартия така както правехме по-късно. Печка нямахме, нито гориво, а братята нямаха и завивки. И така всички - тримата се завивахме вечер под моят юрган и така прекарахме цялата зима наедно. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса под нулата. Морето и Дунава замръзнаха и на много борове от гората корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Значи с един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове. Нарът бе постлан с една черга.

Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големия студ прекара под навеса на салона заврян в царевична шума. И на сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят гдето спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка прикрепена на стената с мощност колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че тя не можеше да се отоплява, така че и на Учителя Му беше студено.

На другата година ми купиха една барака от една наша сестра, която преместиха до трапезарията при салона отвън. И така прекарах зимата без печка. На третата година Учителят дойде и ми каза да си туря печка. Но аз Му казах, че пак ще карам без печка. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Тия години и Учителят горе където спеше в малката стаичка над салона и Той нямаше печка. Имаше една малка електрическа грейка предполагам от 800 вата, поставена на стената, колкото да си стопли ръцете на нея.

А пък сестра Магдалина, и тя нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски върху гредите и върху тези дъски тя сложи една пружина и там нощуваше през цялата зима. Брат Цеко продължаваше да пренощува в царевичната шума. Накрая Учителят в една беседа завърши с думите: „Ученикът живее спартански живот! Здрав дух в здраво тяло!“ И това го проверихме. Оживяхме в студените зими.