20. ОТЦЕПНИЦИТЕ

Елиезер Коен, евреин, но той много ми симпатизираше. Когато идвам в София винаги ме кани на обед. Казва: „Васко, съжалявам, интелигентен човек си, а пък нямаш ценз, значи щом нямаш ценз, щом нямаш звание не си човек“. А аз бях третокласник. Много ми симпатизираше и по-късно след като дойде 9.IX.1944 г. той се беше оженил за една Марияна, латвийка. Идвам аз в София и той отдалеч ми казва: „Васко, ако си дъновист, нямам работа с тебе. Няма да остане нищо от голямото приятелство“. Викам: „Елиезер, аз не съм бил никога дъновист, за да не ставам дъновист днес. А пък ти ако си бил дъновист и сега си станал друг, това е друга работа“. По тоя начин той млъкна и ме остави на мира. В: Защо той се преобърна срещу братството? И: Това не можах да разбера. Той работеше, възхищаваше се от Трайчо Костов, че е интелигентен комунист, работеше като геолог и аз съм му съдействал. Всички камъни се заснемаха и фотографската му колекция съм я репродуцирал. Винаги ме е викал да му помагам там. Не съм си късал връзките. Всеки си е за себе си каквото ще.

Мен ми правеха забележка: „Защо ходиш при Лулчев“. Един сериозен брат, когото аз уважавам най-много ми казва да не ходя при Лулчев. Викам: „Брат мой, нали ако един слънчев лъч грее през окаляната улица, оцапва ли се? Това, което не се цапа, не се цапа. Ако аз съм слънчев лъч няма да се оцапам, мога да отида където искам“. Нашите разговори с Лулчев не бяха на духовна почва. Той се интересуваше от фотографията, обичаше моята работа. Аз ви разправих за него моите опитности, че съм получавал негови книги винаги ми е давал и съм извадил от тия книги впечатлението си, че е така разсъдливо честен, разумно честен човек. Ако е извършил такива постъпки, той трябва да си направи своята изповед. При последното ми отиване при него, което беше наистина последно, звъня на вратата му, той мълчи, чукам, не седи на бюрото си ама не идва. Настоях и дойде разсеян, нещо задълбочен, работи. Викам: „Ако не съм улучил времето, не сме чужди, може да ми кажеш кога да дойда другия път“. И той ми даде знак да почакам. Върна се, взема от рафтовете си една малка книжка и ми я пъхна в ръцете. Аз си казвам, сигурно това е изповедта. Но аз ви говорих за това нещо, нали? В: И това е изповедта. И: И това си беше действително така, просто аз се чудех защо трябваше да мисля така, защо трябва да го задължавам да прави това. Но стана така както бях почувствал, щото не съм ясновидец. Развиха се събитията, които доказаха, че когато се откърши, отцепи един клон от дървото то клона изсъхва и умира. А дървото продължава да си живее. В Учението на Учителя това е основен окултен закон.