7. ГЕРМАНКА ЗА СЪПРУГА

В: Да, сега разкажете за вашата съпруга? И: Да. Аз имах един приятел, който беше музикант, бедно момче, а аз продавах музикални инструменти в моята книжарница. Подарих му една цигулка да си изважда с нея хляба. Станахме добри приятели. По-късно той се ожени за една германка, която беше на гости в България, кореспондирахме си с Германия, разменяхме си снимки чрез него. Запознах се с една германска девойка, завързах кореспонденция и едно чудо, четехме си мислите в писмата преди да си получим писмата. В: Как ги четяхте, в какъв смисъл? И: Ами мисли, които аз изказвам, тя ги вече почувствала и обратно и това ни свърза да се потърсим, да се запознаем. Пътувах в Германия, останах там четири месеца, бащата беше против нашето приятелство, казваше, че в България къщите нямат дюшемета и за вода се ходи на далеч, въобще искаше да я изплаши, да не тръгва с мен. Аз казах: „Ако идваш сега, идвай. Ако отложиш - край“. Да, сключихме брака в Германия, дадоха й един паспорт, че губи жителството на Германия, ама с тоя паспорт не може да получи виза от никакво посолство. Като едно куче изпъдено на улицата без права. В: Кога сключихте брак? И: През 1933 г. през времето на Хитлер. Отидох при българския вицеконсул в Лайпциг Парлапанов, той взе телефона, намеси се и чрез него получих редовен паспорт за нея. На влака ни свалиха. Свалиха жена ми гестапо, да я разпитват. Влакът стои, не може да мърда. Връщат се с жена ми да видят, защото като й задали въпроса тя им отговори така, че такива мъже не се отхвърлят. „На германците такива ни трябват“. В: В какъв смисъл трябват? И: Дала им отговор, че мъжът й е от висша мъжка раса та им затворила устата. Те я питат защо се жени за чужденец? И дошли да любопитствуват да видят кой е този българин, който е откраднал една германка и я отвежда в България. В: Те видяха ви, одобриха ви. И: Не, много те няма какво да одобряват, те просто не можеха да ни спрат по закон. Обаче едно друго тесногръдо нещо се случи, шест месеца след престоя ни в България жена ми трябваше да се венчае втори път и в България, за да има българско поданство. А получаваме писмо от „Кранкенкасе“, че те са били отговорни за тия шест месеца за нейното здраве и я молят да внесе вноските във валута за тия шест месеца. В: „Кранкенкасе“ е осигурително дружество? И: Болнична каса, която осигурява здравето ама се плаща членски вноски за месеца, понеже са отговорни за това време. В: А това е в Германия или в България? И: В Германия. И от там пращат писмо в България. Сега, ако аз им пиша, че нямат право ще ми кажат, че съм некултурен българин. А пък аз не им казах лъжа, казах им, че моята съпруга наистина е паднала от едни стълби по време на бременността и детето в нея беше се обратно преобърнало. В: Значи тя е била бременна. И; Да, и имаше нужда от лекар. И питам: „Аз не знаех, че вие сте осигурили жена ми и сте отговорни за това време. Моята жена имаше такъв и такъв случай. Моля ви, кажете ми какви формалности са нужни, какви документи трябва да ви пратя за това време, за да получа разноските“. Не се обадиха. В: Понеже трябва да дадат пари. И: Да, щом имат да взимат - да, щом имат да дават - не.