2. ПЪРВИ СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ

В: Сега, как се свързахте с Учителя за пръв път? И: По негативен път. В: Как разбирате този негативен път? Какво значи? И: Като минавах покрай една вестникарска будка, видях една брошура изложена на прозорчето, на първата страница нарисувано нещо като стена, един сатана вдига завесата до някъде и зад завесата се вижда един благороден образ с брада, пише отдолу П. Дънов. А най-долу изречение: „Ако той не се опомни, сега вдигаме само крайчеца на завесата, но ако той не се опомни, ще вдигнем цялата завеса“. Понеже съм символик и обичам символичния език, чудя се как може един сатана да вини един благороден образ и от това любопитство купих брошурката и в същото време когато я нося в джоба си, да отида на едно лозе, където прекарвах дните си като безработен, срещам един мой съгражданин, който видя брошурата и ми каза, че има беседи от Учителя Петър Дънов. В: Как се казваше тоя съгражданин? И: В момента не мога да се сетя. Отидох на лозето, видях че брошурката е клевета, чиста клевета, ясно като много глупаво написана, като започнах да чета беседата, скочих от стола и извиках: „Намерих моя Гуро!“ Защото аз познавах цялата окултна литература. Имах случай на връзка, че като пътувах от гара „Де Брони Сизелон“, качих се във влака и седнах до един човек с брада, магнетична натура, завързахме разговор и той се оказа председател на българското теософско общество, идва в Лом, в моя град. В: Как се казваше? И: Софрони Ников, да държи три сказки. Покани ме да присъствам на неговите сказки. Първата и втората сказка бяха безупречни, така както познавам цялата окултна наука. Обаче на третата сказка стана провал. Той искаше, още във влака ми каза, че искаше аз да образувам в Лом теософска ложа. Обаче в третата си сказка разправяше един случай като е бил офицер, трябвало е лично да застреля един войник и обяснява това нещо, че е била такава кармата на войника. Аз не можех да приема един представител на едно Божествено учение да извърши убийство, защото заради това убийство Мойсей трябваше да си загуби 40 години, да го забравят, за да дойде отново да поведе еврейския народ. На един брат на едно Божествено учение е строго забранено да извърши убийство и затова повече не го потърсих. След това, както казах се натъкнах на тази брошура и от там трябваше да потърся и Учителя. В: Вие сте купили тази брошура от будката, а кой ви даде другата брошура, някой приятел ви е дал друга брошура? И: Да, беседи от Учителя, аз разбрах езика Му като истински Учител, защото няма никъде, в никое общество не можех да вляза, нищо не ми допадаше. А при Учителя няма записване, записва си всеки ако има светлина, ако няма светлина и да се запише, той е отписан. В: Вие прочетохте тази книга и разбрахте, че това е за вас. И: Без съмнение, мене ми беше ясно. Идвам в София, на Изгрева имаше суматоха, бомба някои щели да хвърлят в салона, Учителят беше тревожен. В: Коя година това беше? 1927 г. салонът се строи. И: Да, да, и трябваше да се върна в Лом. Втори път като отидох срещата стана и от тоя ден вече съм в братството. В: Кажете ми за вашата първа среща с Учителя. И: Разправих Му целия мой живот и поисках да ми позволи да вляза в братството. Това беше всичко и интересното беше как сестра Гумнерова ме посрещна, стопанката на къщата, в която живееше Учителят на ул. „Опълченска“ 66. Той нареди да ми постеле за спане в салончето дето се водеше разговора ни и тя се учудва защо Учителят й казал да ме завие с два юргана. В: Учителят казал да ви завие с два юргана? И: С два юргана, да. Това не можах да разбера до ден днешен. В: По-нататък вашия живот как се разви? Вие работехте в Лом, живеехте в Лом. И: Да, занимавах се с книжарницата, защото върнаха ни отчуждения имот от село, отворих книжарница, подписах икономически полици на един по-голям книжар и той ме изигра, загубих всичко и понеже ме познаваха в книжния склад, който се управляваше от така наречената Софийска банка, отидох в София и ме приеха там на работа. Исках да бъда близко до Учителя. Направих си една барака на Изгрева, обаче след една година Софийска банка фалира и аз трябваше отново да напусна София. Тъкмо в тия дни, когато се вече готвех да пътувам идва при мен Учителят и ми казва: „Вие трябва да си отидете в Лом! Рекох, бараката ще я оставите тука. Какво струва, искаме да я вземем за братството?“ Викам: „Учителю, не мога да определя нищо“. И той извади един плик от джоба си и ми го подаде. Вътре бяха 6000 лв. С тия пари аз започнах отново работа в Лом. Никога не съм отишъл при Учителя да се оплаквам, да искам нещо, да казвам от какво имам нужда. Задал съм само два въпроса: първия въпрос зададох веднъж когато имахме прием на всеки събор и исках: „Учителю, аз не знам какво мога да поискам, мога да поискам нещо, което за мен би било много хубаво, а пък всъщност да е вредно за мен. А пък вие знаете всичко, вашият съвет може да ме предпази да не извърша погрешки, които биха се направили“. Той ми каза, че имам едно запалено въгленче и го нося, да запаля тук, да запаля там. „Нищо няма да запалите и въгленчето ще угасне.“ И почувствувах, че ми дава знак да мълча, че ще продължи. И наистина, това въгленче каза, че трябва да стои на едно място, да обгаря, да образува силен огън. Тоя огън може да стане толкова голям, че да запали целия свят. Ясно, нали стабилизирай се и тогава атакувай. В: А втория ви въпрос? И: Втория въпрос беше към края на Неговия живот на земята. Запитах Го: „Учителю, предлагат ми голяма работа в София в една фирма, но се страхувам от големия град. Не бих приел нищо ако не е Волята Божия. Моля Ви да ми кажете какво трябва да направя?“ „Пътят за София е павиран, остава само едно малко парче да се допавира.“ И това беше последното ми свиждане с Учителя през 1944 г.