12. ОТКРИТ ЛИСТ

И друго с нея ще ви кажа,нейна опитност пак на тази Цочева Елена. Мир и светлина на душата й. Тя получава писмо по време, когато се пътуваше с открити листове. „Получавам едно писмо от Учителя, че Учителят ме вика да дойда тук на Изгрева.“ Тази история гдето ви я казах е от „Опълченска“ 66, а тука гдето ви казвам, че я вика с писмо Учителят е вече на Изгрева. И я вика да дойде тука на Изгрева. Пише й писмо. Добре, ама ние сме едни такива, че разгласяваме всичко. Но Той вика само нея. Ама ние сме бетер радио. Докато тя да тръгне на другия ден, до Пловдив всичките ръководители на Братствата научили. И тръгнали заедно с нея. Каква е тая Елена Цочева един обикновен учител, а онези ръководителите са били заслужили стари братя. Поканата ще да е и за тях, от къде накъде само за Елена Цочева.

А ви казвам, че тогава искат открити листове. Но до Пловдив никой не иска открит лист. Но когато стигат на гара Пловдив минава кондуктора: „Открит лист? Немаш? Хайде долу на перона!“ „Открит лист? Нямаш, хайде долу!“ Покрай нея минава, не я вижда, нито иска открит лист, нито нищо. Всичките, които са се качили от Айтос до Пловдив ги е свалил кондуктора. А покрай нея минава, все едно, че не я вижда. И тя вече пристига на Изгрева и там някъде между кухнята и стаичката на бай Ради и масите, лещаците, Учителят се смее, посреща я и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали?“ Ето, това е. А другите всичките ги свалили. Другите бяха неканените, а тя бе от малцина избрана и поканена от Учителя.А защо я призова Учителя ще ви разкажа по-късно.