21. БЕЛЕЖКИ

Написването на опитностите на Стефка Няголова има своя предистория. Със синът й Светозар се познавахме отпреди 20 години и от него бяхме слушали за много опитности през време на Школата с баща му и майка му. Но минаваха години и тези опитности останаха да се носят във въздуха като спомени. Те трябваше да се напишат, заради което написахме с д-р Вергилий Кръстев по негова идея едно писмо и един план до сина, до Светозар - синът на Стефка Няголова, с което го умолявахме да одобри нашият план. Аз лично го занесох, той го прочете и поради това, че беше зает ме препрати към майка си, за да почна работа с нея. Така аз ходих няколко пъти и записвах на магнетофон разговора със Стефка. Ако това беше направено преди 20 години материалът щеше да бъде по-обемист и по-подробен. Остана нашата надежда, че Светозар в следващия етап на нашата работа би могъл да допълни и даде онова, което майка му не е разказала. Освен това знаехме, че той си водил бележки и може би в бъдеще тези неща ще бъдат разказани по-подробно. Ние сложихме началото. В нашия план трябваше да се дадат опитностите на Крум Няголов, на Стефка Няголова, така също и на Величка Стойчева и да се опише нейната просветителска дейност в Бургас и да се проследят нейните публикации и стагии във вестници и списания в онази епоха. Но се оказа, че в течение на времето много неща бяха избледнели от съзнанието на Стефка Няголова и тя не би могла да каже повече от това, което сме записали. Темата за Величка Стойчева е една голяма тема и изисква задълбочена, настойчива работа за няколко години. Вероятно това ще направят следващите поколения. Например, в списание „Виделина“ от д-р Миркович от Сливен има статия от Величка Стойчева. Снимковият материал на Величка Стойчева от първите години на кръжока в Бургас са много ценни. Така също и работата на просветното дружество в Бургас от 1922 г. Оказа се, че Учителят е водил кореспонденция с Величка Стойчева, която кореспонденция трябваше да се прикачи и накрая към онова, което бихме написали за нея. Стефка Няголова е осиновена дъщеря на Величка Стойчева. Това нещо го знаеха три поколения от Братството: поколението на Величка Стойчева, поколението на Стефка Няголова и поколението на Светозар Няголов. Но сега Стефка Няголова поради свои съображения отначало не искаше да изнесе този факт. Смятаме, че истината трябва да бъде една и това е истината за Величка Стойчева, която се е жертвувала и е решила да реализира една идея от Словото на Учителя, а това е идеята за жертвата, която е първа проява на Мировата Любов и първата реализация на Космичната обич. Нейните опитности са верни и достоверни, защото ние бяхме ги чували от устата и на други нейни съвременници. Нашата задача е да ги предадем. Беше ползван и магнетофонен запис изпратен от Величка, дъщерята на Стефка Няголова, която от дълги години живее във Франция. Включихме препис от писмата на Учителя, които лично бе направила Цанка Екимова. Една обща работа засега приключи.