18. УЧИТЕЛЯТ И ХРИСТА

През време на съборните Елена Иларионова отивала сутрин горе в салона в Търново където Учителят е държал своите беседи. Салонът по онова време бил обкичен с панделки в най-различни цветове на дъгата, от единия до другия край. Тя отивала сутрин да измете салона, да го пречисти, защото преди обед или след обед там ще има беседа. Нали е събор. Един ден тя пак се качва горе в салона. В това време Учителят свирел на цигулка. Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез цигулката си. Когато тя отишла да мете Учителят престанал да свири и тръгнал към нея. Както отивал към нея образът Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа. Той я запитал: „Кой съм аз?“ Но на нея устата се била сковала и не можела да отговори пред това преобразование, което станало пред очите й. Нищо не отговорила. Втори път пак така. Получил се образът на Учителя и после изчезнал и пак се получил образа на Христа. Той отново я запитва: „Кой съм аз?“ Тя пак не можела да говори. И трети път пак се повторило това нещо. Образът на Учителя отново изчезнал, за да се появи образа на Христа. Образът отново я запитал: „Кой съм аз?“ И пак изчезнал и се заменил с образа на Учителя. И трите пъти сестра Иларионова не могла да отговори.

Минал целият ден и вечерта когато се прибирали вкъщи, а Учителят нощувал у Иларионова, тя Му казала: „Учителю, аз разбрах, че в миналото Вие сте били Христос!“