10. ВЪЗГЛАВНИЦИ ЗА ПРАЗНИ СТОЛОВЕ

Преди години седим на балкона и като наблюдавам, по улицата идва една жена. И право иде на мойта къща. наблюдавах я и дойде при мене, носи пълен чувал и пита: „Къде е на Учителя стаята?“ Казвам: „Тук, у тази къща“. „Може ли да ми отвориш?“ „Мога.“ И отворих вратата, влезна тука и развърза чувала и започна да слага на столовете възглавнички. Натура на всички столове възглавнички. После ме пита: „Учителя къде е държал беседи?“ Казвам: „Тука, у големата стая“. „Отвори ми и там.“ Отворих и там. „Къде е седял Учителят?“ „Ето тука“, казвам. Тури Му една специална възглавница за Него и там имаше четири стола и на них сложи възглавници. „Довиждане“, каза. Питам: „От къде идеш и защо носиш тия възглавници?“ „Аз идем от Унгария и унгарка съм и знам, че няма на столовете на Учителя у стаята възглавници, купила съм ги и ги носим и ги поставих и сега довиждане.“ „Ами като си унгарка откъде знаеш български да говориш?“ „Слушай, не български, аз знам седем езика“. И така си свърши работата и си замина. Къде отиде не знам. Това е била унгарката. А по време на Учителя не трябваха възглавници на никой. А сега им требе, защо им требе? Кога нема Учител и столовете са празни и никой не седи на тях. Отговорете ми, че не знам.