3. БОЛНИЯТ ТЕМЕЛКО

Бях тогава около трийсет годишен. Та така тръгнахме и доживяхме до днеска.

Само преди четири години тука аз бях много болен. Спях в кухнята. Синът ми и снаха ми по цял ден на работа. Като дойдат вечер, оправят ме и ме заключат. Да не влиза никой при мене.И така продължавах. Тука си правят беседа, аз там лежим. Един ден, точно в 11 часа беше през деня, чуем глас: „Ставай!“ Повтори втори път пак: „Ставай!“ Аз си повдигнах главата от кревата ама нищо не виждам. Трети път пак извика много силно: „Ставай!“ „Я кажем, че станем пък ако ще да си счупим главата на дъските тука.“ Почнах да ставам и изведнъж нещо ми олекна, олекна. Харно, ама страха ме държи пак не смеем. Държа се за кревата, свлякох си краката и полека, полека, та до масата има стол и седнах на стола и почнах да размишлявам: „От дека е този глас сега“. Демек, който ме вика сега. Тамън това размишлявах и видях как Учителя току влезна през вратата, затворената врата. Влезна и покрай мене, покрай мене и през прозореца си излезна. Така оздравях и сега съм жив пред вас. Иначе щяхме да се разминем и нямаше кой да ги запише тези работи, които ги разказвам вече над 30 години. Слушат и си заминават, а полза никаква.